вторник, 15 ноември 2016 г.

Стрелча – Свещената долина от времето на мегалитната епоха



"Долината на Стрелча - свещена земя между граничните територии на одриси и беси в историята на древна Тракия - по линията на древните мегалитни светилища - Скумсале, Кучулата и Кулата."



 ПЪРВА ЧАСТ

Посвещавам тази студия на беззаветния труд на българските краеведи – онази особена порода хора, занимаващи се с изследване на живата история на родния си край и мястото, в което живеят. Те са съвременните народни будители. Без тях много от онова, което знаем за родните си места и сме съхранили, днес  нямаше да го има…..









Според дисертационната работа на българския историк, археолог и траколог д.и.н. Йордан Илиев  - „Родопите в историята на Древна Тракия”, важно място в структурата на религиозния живот на траките заемали обявените за свещени земи територии, доколкото може да е съди по един граничен надпис от с.Лутра, ном Еврос, с текст „граница на Свещената земя”, който фиксирал границата на някаква „свещена земя”.

В духа на великите сакрални традиции основен елемент в преданията на всички народи се явява легендата за „древната свещена земя”, „чиста”, „светла” и „сияеща” земя, мястото, където изгрява Слънцето”.

На това място според легендите пребивавали мъдреци и жреци още от началото на човешката история. Те живели в „една долина на върховно блаженство, която е защитена от арктическите ледени ветрове и където климатът винаги е умерено топъл, слънцето винаги грее, ветровете са много нежни, а природата цъфти изобилно.”

За една такава древнотракийска „свещена земя”, обособена  като обширна  сакрализирана територия, в  която били концентрирани необичайно голямо количество  култови центрове , в която и до днес  съществуват  останки от редица древни религиозни символи,  искам да Ви разкажа днес.  

Тази територия,"маркирана" с множество мегалитни жертвеници,  играела ролята на крупен древнотракийски  култов център, в който  били провеждани наблюдения и церемонии във връзка с  небесните явления и  вероятно били извършвани езически религиозни ритуали по периодичното обновяване на царската власт на тракийските владетели.



 

 

СТРЕЛЧА – СВЕЩЕНАТА ДОЛИНА ОТ МЕГАЛИТНАТА ЕПОХА


В самото сърце на България, сгушена между полегатите хълмове и вековни гори в подножието на Същинска Средна гора, наричана от  одрисите „Свещената сребърна планина",  има една  красива котловина, през която отколе тече пълноводна  планинска  река -  Стрелчанска Луда Яна и е разположен  китния град гр. Стрелча. 

Минералната вода тук е изобилна  и гореща, множеството топли извори притежават големи лечебни свойства, а климата  толкова  мек, умерен и благоприятен, че единствено тук,  освен в Казанлъшката долина виреела и все още вирее  прочутата шестдесетлистна  казанлъшка роза.

Местната  роза е била прочута още преди 2500 години, за това свидетелстват съчиненията на древните автори и изображенията на разцъфнала роза върху монети на тракийските владетели от ранното Одриско царство (IV в.пр.н.е.). 

Върху
монетaта на Одриския владетел Аматок (управлявал от 389 до 356 г.пр.н.е.), била изобразена  роза върху лабрис (двойна брадва), най-ранния  символ на царската власт и могъщество, използван от всички древни общества.




Изображенията на рози били свещенни изображения, свързани с култа към Дионис. Пак Херодот споменава, че розите са виреели в градините, предпочитани от божеството и неговата свита". В чест на Дионис траките са почитали и виното. По време на празненствата в чест на Дионис се отдавали на буйни ритуални оргии, наричани розалии

Тракийските розалии, гръцките мистерии и римските вакханалии тясно са преплетени и с митовете за Орфей. Римляните преименували Дионисий на Бакхус, а менадите на вакханки. А празниците се превърнали във вакханалии. Очевидно е защо само на вакханалиите в Тракия са казвали розалии.

 

Розовите градини в долината на Стрелча.

Бащата на историята дава  свидетелства за съществуването в земите на древна Тракия на „рози, всяка, от които имала по шестдесет листа, и по ухание превъзхождали всички други видове”.  Самият Херодот обръща внимание върху това, че „тракийските владетели са имали градини, в които специално са отглеждали такива рози”. 

Освен с чудесния си климат, целебните минерални извори, и маслодайни рози долината днес е известна и със своето забележително археологическо наследство.


В района над Стрелча са открити  впечатляващо множество от големи мегалитни образувания. Това са различни всичания в камъните, които са дело не само на природата, но и на човешка ръка. Огромните скални блокове, оформени като олтари, жертвеници и цели култови комплекси и до днес предизвикват човешката фантазия. Освен това са в необичайно голяма концентрация  

 

Най-голямо е това в местността Скумсале. То е дълго 1 300 метра, а широчината му е 600 метра. Представлява един цял водоразделен рид, който се спуска към долината на Стрелча.

 

   На него на отделни места има скални откоси и всичания и подреждания. Има камък, който стои самостоятелно и вероятно е поставен от човешка ръка, има една изсечена стрела в скалата.Освен това има канали, каскади, едно басейнче прелива в друго, после в трето. Има заравнени площадки. Ако преброим и малките светилища броят им ще надхвърли ХИЛЯДА! 

 

От "Скумсале" се разкрива невероятна панорама. 

 

  Събрана е информация за различни по своя характер „свети места” в района - планински светилища, скални изсичания, тракийски олтари, светилища до скали, в близост до извор или скала, култови обекти върху възвишения в равнината, ямни светилища, също и за връзките между некрополите и разположените в близост до тях култови обекти и др.

 

 

Проучванията в района се извършват под ръководството на доц. д-р Алексей Гоцев, помощник-ръководител е Николета Петкова - редовен докторант от ЮЗУ "Неофит Рилски". Консултант на екипа е проф. д.к.н. Васил Марков, д-р Алексей Стоев директор на филиала ИКСИ - БАН Стара Загора, доц. Д-р Деян Вангелов от СУ "Климент Охридски".

 

Имаме предположения, че „повечето от обектите са свързани с небесни явления”, коментира археологът доц. Алексей Гоцев от Националния археологически институт с музей при БАН, затова с екипа му са привлекли към проучванията археоастронома д-р. Алексей Стоев. 

 

Интересен факт е например, че в местността Кучулата обектите са така организирани, че точно на 22 юни - деня на лятното слънцестоене, през един от процепите да се вижда изгревът на слънцето. 

 

Скалното яйце на върха на Кучулата стои нереално изправено. Отзад се виждат част от останалите мегалитни комплекси.

 

 Основно това са няколко типа каменни конструкции, така наречените провиралища или перустии. Това са скални образувания, през които може да се премине. Те продължават да се използват и до сега. Има различни видове скални изсичания – хоризонтални, вертикални , канали, басейнчета, каменни тронове, площадки и  ниши. Те са твърде интересни като образувания и феномени, като най-вероятно са тракийски, защото именно траките имат култ към камъка и към соларните символи.

 

Мегалитната култура не се изчерпва само с паметниците, то включва поселищната система, пътна мрежа, социална уредба, търговски връзки, политическа организация, бит и духовен живот на носителите.

 

 Тази култура принадлежи на население, което носи историческа приемственост между Бронзовата и Желязната епохи.  

 

 
Ето какво пишат в книгата си  Сакрално пространство в Древна Тракия авторите  Васил Марков, Алексей Гоцев и Ангел Янков:


„Определените хронологически граници на проучванията - I-во хилядолетие пр.н.е.  е периодът на окончателното консолидиране на тракийския етнос и времето на неговото самостоятелно развитие в културно и социално-икономическо отношение, връхна точка в развитието на тракийските племена.  Съгласно археологическата периодизация, това са в общи линии ранножелязната и късножелязната епоха. В развитието на „светите места” – дотолкова, доколкото те отразяват аспекти на религиозното мислене на техните посетители, се забелязват особености. Темповете на консолидация при култовите центрове, обаче, носят и своя специфика.”

 

Там където има долмени - няма скални ниши и обратното. Следователно мегалитната култура е свързана с геоложкия, а не с геоморфоложкия фактор и териториите на разпространение на скално-градивните и скално-издълбаните (скално-изсечените) съществено се отличават. 

 

Пионери в изучаването и изследването на мегалитните паметници по днешните български територии са чешките изследователи братята Херман и Карел Шкорпил, както и Георги Бончев в началото на XX век. Учените работили по изучаването на мегалитите в България определят обектите на тази култура като „прото“ или „древнотракийски мегалитни паметници“.




Мегалитния паметник в местноста "Арбут", Стрелча.

На територията на Югоизточна Европа са разположени голям брой мегалитни паметници. Проведените изследвания във сферата на тракологията проследяват и разкриват културно-исторически връзки между племената и народите от двете страни на Босфора и Дарданелите през древността – между Европейска Тракия и Мала Азия с център Фригия






Най-разпространената научна хипотеза, е че съществува приемственост и религиозен синкретизъм между археологическите паметници от каменно-медната епоха и къснотракийската култура, характерна със своите надгробни могили и куполни гробници.

Върху югоизточният дял на Европейска Тракия се разполага и ядрото на Одриската държава; на основата на тази култура процъфтява тракийското изкуство след края на VI в.пр.Хр.

Бесите от своя страна са жречески род от тракийското племе на сатрите, пазители на прорицалището на Дионис, което според античните сведения се е намирало в Пангей, а според съвременните изследователи става въпрос за Родопа. Съществуват и други предположения за местоположението на храма - в планината Боздаг в границите на някогашните сатрийски земи.

Измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в Делфи; няма нищо различно", пише Херодот.

Може би са съществували поне четири отделни групи беси, понеже за тях е използвано определението Τετραχωρίται – тетрахорити (τετρα = четири, χώρα= област, обиталище, землище.

Според траколожката доц. Валерия Фол - светилище е съществувало и сред седемте групи скални природни образувания на север от Стрелча. То е било на т.нар. Турчинов камък, от който се вижда Жаба могила и около който се е оформила цялата свещена територия на равнинните беси. Култовият център в Старосел също е възникнал в района на скално светилище.

Според Валерия Фол  районът Стрелча-Старосел-Хисаря преди 2500 години е бил отделна територия на династията на бесите.










Светилището в м. Гарванов камък

 

По време на научната конференция, проведена в Стрелча през 2006 година, с която бе отбелязана 30-годишнината от откриването на гробницата в Жаба могила, открита от д-р Китов през 1976 година, в научните среди се утвърждава тезата, че известната гробница-мавзолей в Жаба могила край гр. Стрелча в Панагюрско е част от център на тракийското племе беси, който в V-IV в. пр. Хр. е съществувал отделно от териториите на одрисите в Казанлъшката долина на царете.

 

Целта на настоящето изследване е да докаже, че долината на Стрелча е била своеобразна свещена земя” между граничните територии на одриси и беси в историята на древна Тракия - по линията на древните мегалитни светилища - Скумсале, Качулата и Кулата,  заемаща  важно място в структурата на религиозния живот на траките още от времето на мегалитната епоха.  

 

 Тя отговаряла на древния символен образ за  една долина на върховно блаженство, която е защитена от арктическите ледени ветрове и където климатът винаги е умерено топъл, слънцето винаги грее, ветровете са много нежни, а природата цъфти изобилно.” 

 И кореспондирала с легендата за  древната свещена земя”, „чиста”, „светла” и „сияеща” земя, мястото, където изгрява Слънцето”, където пребивавал жреческия клан на бесите - мъдреци и жреци още от началото на човешката история….

 

 

РАЗДЕЛИТЕЛНАТА ЛИНИЯ - ДРЕВНИТЕ МЕГАЛИТНИ СВЕТИЛИЩА Скумсале, Кучулата и Кулата, разположени в права линия по протежение на долината,  в посока север-юг 

и кореспондиращата й напречна осева линия на

мегалините формации

Турчинов камик, Гарванов камик, Динчов камик, Марков камик,  Постолов камик,  

в посока  –„ изток- запад”,  от Турчинов камик  в посоката към крайната точка - Марков камик


Тракийските светилища в местностите Скумсале, Кулата и Кучулата формират уникален мегалитен комплекс, разположен на няколко нива. Според археолозите, които правят проучванията, тук става въпрос за сакрализирането на целият рид от „Стръмонос" до „Жаба могила".    

 

Между трите обекта в Скумсале, Кучулата и Кулата има визуална връзка и те оформят права линия в посока север-юг.


Комплексът се състои от няколко култови места, които несъмнено са тясно свързани помежду си. Всеки един от компонентите на този комплекс е интересен от културна и археологическа гледна точка. По своята същност паметникът е уникален и неговото проучване би внесло яснота за изясняване и обогатяване на нашите представи за тракийското религиозно мислене.


Втората линейна ос в долината . В стрелчанското землище особено място заемат няколко местности, по-скоро скални могили с върхово разположение на естествени скални, мегалитови формации и привнесени и долепени към тях огромни скални блокове, тип „ цепеници”. Това са Турчинов камик, Гарванов камик, Динчов камик, Марков камик,  Постолов камик.  Местностите където се намират те, носят техните имена
.

 

Следите от безспорно човешка намеса върху техните мегалити са разнообразни, с типични за всяка една от скалните могили изображения на скулптурни образи и почти еднакви вкопавания на ямки и др. изсечени знаци. 

 

Интересен е въпроса за линейната географска разположеност на тези  обекти. На пръв поглед те се подреждат в една осева линия –„ изток- запад” , от Турчинов камик  в посоката към крайната точка- Марков камик. Точното маркиране и анализа на специалисти- топографи ще избистри нещата. След това би могло да се разсъждава за тази географска посока и митологичната му връзка с древните вярвания.


Пресечната точка на тези две линейни оси, първата в направление "север-юг", а втората - в посока "изток-запад" ни  дава  цялостната координатна система и голямата координатна мрежа, върху  която в долината били разположени  тясно свързаните и изключително многобройни култови центрове, мегалитни
светилища, скални жертвеници и олтари в тази сакрална територия, представляваща обособена  свещена територия, заемаща важно място в структурата на религиозния живот на траките.


 

 

Мегалитният комплекс Скумсале


Като своеобразен център на комплекса се очертава археологическият обект в местността „Скумсале". Мегалитният комплекс Скумсале е един от най-големите по площ на територията на България. Ако преброим и малките светилища броят на култовите центрове там ще надхвърли ХИЛЯДА!


Всички невероятно красиви снимки към текста  за Скумсале са взети от албума "Скумсале, Стрелча" на crazywolf, Dimitar Tonin- http://crazywolf.snimka.bg/nature/skumsale-strelcha.549747.21464662




Светилището представлява комплексен паметник с впечатляващи размери - дължина 1300 м, широчина 600 м, състоящ се от многобройни, последователно разположени изолирани скални групи, които се издигат над околния терен. 

Археологическият обект Скумсале е разположен на билото на водоразделен рид, ориентиран в посока север-юг, с наклон в южна посока. Кулата и Качулата са разположени на една права линия. От двете страни има стръмни, гористи склонове, които се спускат към дерета, на юг граничи с шосето Стрелча-Копривщица. На изток има река.




Освен  мегалитовото светилище с жертвеник имащ формата на бик в района се намират скалните фалоси и малко езеро до отвесните скали на централния мегалитов остров.



При теренни обхождания в миналото е регистриран археологически обект - селище от античността. Откритите материали при от тракийската епоха включват метални фибули, жетони и керамика. В сравнително малката площ на проучванията, концентрацията на находките е висока.

Обстойното археологическо проучване на паметника би помогнало много за изясняване на въпросите свързани с усвояването на сакралното пространство - кога и как са приобщени различните части от светилището към общата част. Това безспорно би било принос с особено значение за тракологията, тъй като до сега не е известен друг такъв паметник на територията на страната.





Комплексът е на няколко нива и не заема голяма площ, но въпреки това е много представителен. Въздействието се усилва и от многото скално изсечени ями и канали в околните скали. По мнението на проф. д.н.к. Васил Марков това е тракийски мегалитен храм, уникален за тракийската култура и за сега единствен по рода си от известните ни.



Ето какво казва и доц. д-р Алексей Гоцев, ръководител на теренните проучвания там: „При проучванията на мегалитния скален комплекс „Скумсале” край град Стрелча установихме, че става въпрос за култов обект. На самия връх, през предишните години е открита халколитна керамика.  

Сега при направените сондажи в дълбочина открихме 4 цели съда, които се датират от края на V и началото на ІV хилядолетие преди Христа. До сега са откривани само фрагменти, при проучванията на други подобни обекти. За първи път на такъв култов обект се намира запазена керамика от халколита.

Едното съдче е с хубаво оформено тяло и шия и с характерна украса, която се прави с ръба на мида. Насича се в един ред, след това другият се прави в обратна посока, а в долната част на съда той се покрива почти изцяло с този вид украса. Керамиката обаче е с много лошо качество. Това ни дава основание да смятаме, че тя е използвана само за жертвоприношения, но не и за бита.”



 




Според доц. д-р Алексей Гоцев, ръководител на теренните проучвания, това е паметник, който поставя повече въпроси отколкото отговори. Проучванията на обекта ще внесат допълнителна яснота за организирането на сакралното пространство в Древна Тракия.

 "В развитието на светилището на „Скумсале” има прекъсване за период от около 3 000 години. Склонни сме да го обясним с преповтаряне на религиозната доктрина – къснохалколитните хора са имали такива вярвания като култ към слънцето, а после траките в късножелязната епоха го преоткриват този обичай. Скумсале е в директна връзка с още два обекта в района на Стрелча – „Кулата” и „Кучулата”. Те имат визуална връзка и са на една линия, освен това имат същите следи от човешка дейност..."

Светилището е съставено от няколко последователни, изолирани скални групи (мегалитни масиви и скали), които доминират над околността. Всяка мегалитна група е "приобщена" и свързана в археологически обект по различен начин с предходната посредством скални арки, скално-изсечени тронове (престоли), скални платформи, мегалитни съоръжения с яйцевидна форма, провирачка и др.  

Концентрация на скално-изсечени и вторично оформени елементи в скалите е впечатляваща.

 



Големите скали на Скумсале са от гранит, който изветрява по характерен начин, вследствие на което са се образували причудливите скални форми.

Определеният централен жертвеник е монолитен блок, с размери 53 m и ширина около 12 m. Разделен е в северната си част от проход, при което се оформят две части – северна и южна.


Северната част на светилището е оформена около поляна с площ около 25 декара, заобиколена от всички страни с високи скали със следи от значителна обработка и разнообразно предназначение, вкл. тронове, улеи, жертвеници и други.

Около мегалитната формация, която се намира от северната страна на рида са разположени по-малки формации от мегалити. Тя е заобиколен е от ров във формата на полумесец, който е с изкуствен произход.

 




В източната част на масива доминира скален "трон", ориентиран на североизток, а на върха му се наблюдава загладена изкуствено скална площадка ориентирана на юг.



На североизточната страна на този мегалитов остров е монтиран каменен трон.    Такъв има и на североизточната страна на комплекса. Много интересен е новоткритият в райна  каменен трон с определено зооморфна форма.



 Каменни тронове в светилището Скумсале до Стрелча

На западната страна, са разположени две групи от мегалитни формации, отстоящи на малко разстояние една от друга. При формацията разположена на северозапад се наблюдава добре оформена трилитна скална арка. На приблизително 5 m от арката е разположена малка пещера образувана от два големи монолитни блока.





Вкопаванията са с различна големина и форма и са предназначени да поемат изсипваната в тях течност, която изтича по специални улеи или в следващото вкопаване.





През 2011 г. научният екип залага сондажи на три места - в точката на свързване на двата сектора на светилището в южната част на централния олтар и централната мегалитна формация в северният сектор на светилището. Керамичните фрагменти открити при проучването се отнасят най-общо до I хил.пр.Хр.

Фрагменти са предимно дъна, устия, дръжки или стени от декорирани съдове, които учените определят като типичен инвентар характерен за тракийските мегалитни светилища.

През 2012 г. археологическото проучване е продължено, а откритите находки включват - къс железен меч, тежести за стан, части от фибули, датирани от късната Желязна епоха. При проучването при върха на мегалитната формация, разположен в северната част на светилището е проучен пласт от късния Халколит.

Kерамичните фрагменти от съдове открити в този пласт са неопровержимо доказателство в подкрепа на хипотезата, че светилището е използвано още от много по-ранни епохи.
 


При проучванията на скалния мегалитен комплекс „Скумсале” край град Стрелча през 2016г. бяха открити метални предмети, които са от различни групи. Това каза за Радио „Фокус” – Пазарджик доц. д-р Алексей Гоцев от Националния археологически институт с музей към БАН.

„Имаме открити накити – няколко фибули, гривна, железен пръстен. През тази година открихме и метални предмети свързани с въоръжението – железен нож, връх от желязно копие, който е от ІІІ-ІІ век. Той е от метателно оръжие и е умишлено деформиран”, обясни ученият.

Той уточни, че самият връх на копието е огънат, което подсказва, че става въпрос за култов обект. „Деформирането на оръжието е правено с ритуална цел. В Древна Тракия оръжието на мъртвия също се умъртвява, защото той преминава в отвъдното. Според хората тогава оръжието му вече принадлежи на божеството. То се деформира, за да излезе от всекидневната употреба”, каза също д-р Гоцев.




4-метрово скално яйце удиви археолозите при разкопките в местността Скумсале край град Стрелча. Според тях няма начин то да не е дело на човешка ръка. В този район на Средногорието са намерени следи от праисторически времена, както и от траките, смята ръководителят на екипа доц. д-р Алексей Гоцев.

 За съжаление, находките на Скумсале са пострадали не само от набези на иманяри, но по тях личат и следи от добив на камъни, които значително са променили и разрушили облика му.
 


Определеният за централен жертвеник монолитен блок, е с размери 52,70 m и широчина около 12 m. Разделен е в северната си част от проход, при което се оформят две части – северна и южна, като северната е с по-малка площ. На южната страна има 12 m дромос – път.






Доц. д-р Алексей Гоцев: „През тази година извършихме различни проучвания на мегалитния скален комплекс „Скумсале” край град Стрелча. Направихме сондажи в северната част на обекта, който от една страна е творение на природата, но има и участие на човека при неговото формиране.

Първите проучвания ни дадоха интересни резултати, защото се намериха материали от халколитната епоха – края на V-ІV хилядолетие преди Христа. Общо направените сондажи са 20 и все на ключови места. Установихме, че това място съществува и през елинистическата епоха – края на ІV-ІІІ век след Христа. То е било посещавано от хора, но не може да бъде определено като селище или некропол.

Обликът на археологическия обект е друг, защото намерените материали са без културен пласт. Те просто са като захвърлени. Още се сме открили специални конструкции, а просто намираме предмети, но те са от определена група – например метални накити. Освен тях през тази година открихме такива предмети, които са свързани с въоръжението.”

 

В местността има данни за човешко присъствие от IV в. и II втори в. пр. Хр., което вероятно означава, че е посещавана от праисторически хора в продължение на 3000 г. и през две епохи.






Тръгвайки си от светилището - последното, което ще забележите е добре очертаната фигура на мъж  с висока шапка и жезъл, с тъмна брада, и наметало на фона на грандиозен планински пейзаж, отпечатана като изображение в камера-обскура върху добре оформената като екран стена  на една от скалните  групи.


Жрец или цар, завещание от миналото или пророчество за бъдещето….не знам, но той стои и ще продължава да стои и бди над „свещената земя” в долина на Стрелча до края на вековете….




Всички невероятно красиви снимки към текста  за Скумсале са от албума "Скумсале, Стрелча" на crazywolf, Dimitar Tonin- http://crazywolf.snimka.bg/nature/skumsale-strelcha.549747.21464662
 
....следва продължение....

 " Останалите две мегалитни светилица от разделителната линия в долината. Феномена Жаба могила, хермата при Динчов камък, тюрзисът в Смиловене...." - http://alexandradelova.blogspot.bg/2016/11/2.html

 

 



2 част - http://alexandradelova.blogspot.bg/2016/11/2.html














 

 

 



2 коментара:

  1. Благодатна земя за проучване са мегалитните комплекси около Стрелча - Скумсале, Кулата, Качулата, Студен кладенец (Арбут), Исара-Киселицата, Гарванов и Турчанов камък, още много изненади предстоят:)

    ОтговорИзтриване