Стрелча – Свещената долина от времето на мегалитната епоха - 2 част

"Долината на Стрелча - свещена земя между граничните територии на одриси и беси в историята на древна Тракия - по линията на древните мегалитни светилища - Скумсале, Кучулата и Кулата."

  ВТОРА ЧАСТ

Както вече посочихме в предходната част на този материал, между трите обекта в Скумсале, Кучулата и Кулата има визуална връзка и те оформят права линия в посока север-юг. 

Тя  бележела една своеобразна символична РАЗДЕЛИТЕЛНА ЛИНИЯ между граничните територии на одриси и беси върху земята на „свещената долина” на днешна Стрелча, разположена в пазвите на Същинска Средна Гора, наричана още  „Свещената сребърна планина" в историята на древна Тракия.

Важно е, обаче, да се установи системата на повторяемост, йерархичност, функционалната им характеристика и взаимовръзките между тях кутовите центрове вътре в сакралното пространство на долината като „свещена територия”, играеща  ролята на крупен древнотракийски  култов център, в който  били провеждани наблюдения и церемонии във връзка с  небесните явления и вероятно са били извършвани езически религиозни ритуали по периодичното обновяване на царската власт на тракийските владетели.

И така, нека продължим с описанието на останалите мегалитни комплекси и светилища  в долината….

Мегалитен комплекс в местността Кучулата

 
Светилището в местността Кучулата е разположено на около 7 км на север от Стрелча. Представлява изолиран скалист връх с отлична експозиция във всички посоки. В най-високата част е изправен голям вретеновиден монолит, който доминира над цялата околност.

Отзад се виждат част от останалите мегалитни комплекси.

Прекрасните снимки към текста  за светилищен комплекс Кучулата  са взети от от албума „ Стрелча, скален култов комплекс Кучулата”  на crazywolf, Dimitar Tonin.

Мегалитите в местността Кучулата са подредени така, че точно на 22 юни – денят на лятното слънцестоене, през един от процепите в скалите да се вижда изгревът на слънцето.

И уникалната "срязана скала", която може да се види в района на  светилището....по този начин би могло да се среже камък единствено с диамантен диск....



Скалното яйце на върха на Кучулата и до сега стои нереално изправено.

 






По монолитните каменни блокове ясно личат следи от човешка дейност - два скални трона с различна ориентация - единия обърнат на изток, а другия на североизток, вкопавания в различна форма - овални, елипсовидни, тип "казан" и от така нар. Маркови стъпки.

Самото възвишение от северната част е заобиколено от неголеми скали, разположени равномерно и със следи от обработка по тях. Един от основните проблеми при този паметник е интензивната иманярска намеса.

Елементи от светилище Кучулата

Каменните утроби, оформени в скалите.

Мегалитен комплекс КУЛАТА

 
 На 12 км северно от Стрелча, по пътя към Копривщица, в местността Кулата е открит трети голям скален мегалитен комплекс, който е имал важна роля в мито-ритуалните практики на древните народи, живели на това място, смятат учените. Той наистина е необикновен.


Фантастичните  снимки към текста  за светилищен комплекс КУЛАТА  тук са от албума "Мегалитно светилище Кулата, Стрелча " на crazywolf, Dimitar Tonin.

Върху скален масив с височина от 16 м е оформена площадка със сравнително малки размери. В най-високата и част, ориентиран на изток има скален трон, а от южната му страна е оформена арка. Съоръжението се допълва от пирустия, дромос и различни по форма вкопавания.

Скално изсечена арка, оформена от един монолит, е единствената от такъв тип на територията на Стрелча от известните досега. Кулминацията на светилището е скален трон, поставен върху две игловидни скали, с приблизително кръгла форма. Когато човек седне на трона пред очите му се разкрива спираща дъха гледка - целият южен хоризонт на 180 градуса като в далечината се синеят склоновете на Родопите и Рила.

На 150 м. от комплекса в южна посока се намира менхир – вертикално мегалитно съоръжение с височина от 5,80 м .

 

Скалите около него също са осеяни с вкопавания.

На семантично ниво, менхирът е един от най-старите символи на мъжкото начало и на Слънцето. Те са считани за едни от най-старите астрономически уреди за изчисляване на времето.

 Впечатляващото тук е, че наред с хоризонталните кръгли вкопавания има множество вертикални ниши, които са характерни за Източните Родопи.

Същинската част на светилището се намира върху голям скален блок, намиращ се на около 50 м. надолу по пътеката. Сравнително малко по размери, то впечатлява с архитектурните си решения. 

 
От северната му страна е разположено голямо вкопаване тип „казан”. Пред него е оформена „пирустия” – съоръжение, свързано с гадателски практики и с мита за Дионис. Именно на триножник се извършват предсказанията на Пития и пак на него титаните сваряват разкъсания Дионис. 

 Каменния триножник в светилището КУЛАТА.


Скално изсечена арка, оформена от един монолит, е единствената от такъв тип на територията на Стрелча от известните досега.

В южното подножие на трона пътеката преминава под скална арка, която изкусно е изсечена в скалата.

Кулминацията на светилището е скален трон, поставен върху две игловидни скали, с приблизително кръгла форма.

Източната му част е оформена като своеобразна седалка. Всеки, който седне на този трон може да обхване целият южен хоризонт на 180 градуса като в далечината има видимост към склоновете на Родопите и Рила. 

На по-ниското ниво около трона се оформя пътека, която обхожда подножието му. Интересен е фактът, че тронът както и арката са ориентирани към изгрева на пролетното слънце, което доказва, че мястото е служело за провеждане на езически ритуали, свързани с възраждащата се природа. 

 

На север пътеката се разширява в площадка, която стъпаловидно слиза към подножието на масива. Площадката и околните скали са осеяни с вкопавания с правилни форми, които не будят съмнение за изкуствения им произход.


 Проучванията на обекта ще внесат допълнителна яснота за организирането на сакралното пространство в древна Тракия.

Археологът Алексей Гоцев: „За мен най-впечатляващо беше  скалното светилище в местността Кулата. Там има една заравнена площадка, която е направена от човешка ръка. В нея има изкопани улеи с около 50 см дълбочина и оформен ръб. Върху тази скала има камък – валун, огромен, който тежи няколко тона.

Има един период, в който са използвани тези дупки, след това този камък пада отгоре и ги захлупва, но отгоре върху този камък има нови изсичания. Това означава, че е имало традиция, който прекъсва, а след това е продължена."







Възможно е тези светилища да са свързани с ритуали по пречистването, защото вътре в тях е текла вода. Възможно е също те да са посвещавани на определени природни сили или местни вярвания. Дори допускаме възможността вътре в тях да не е текла само вода, а вино, ако са свързани с някакъв култ.


В България има и други скални изсичания в Източните Родопи, има скални слънца, кръгове на много места, но тук концентрацията на тези мегалитни светилища е наистина необикновено висока. Става въпрос за изкуствени изсичания, които са дело на човешка ръка. На това място се е образувал своеобразен култов комплекс.”

 



Учените предполагат, че мегалитните светилища от местностите Скумсале, Кучулата и Кулата, както и все още неизследваните светилища Исара, Гарванов камък, Турчинов камък,  Влъковете, Стайков камък и Студен кладенец (Арбут) край град Стрелча са неразривно свързани.

Пресечната точка на двете линейни оси, първата в направление "север-юг", по която са разположени първите три светилища - Скумсале, Кучулата и Кулата, а втората - в посока "изток-запад"за мегалитните формации Турчинов камик, Гарванов камик, Динчов камик, Марков камик,  Постолов камик, които се подреждат в една осева линия –„ изток- запад” , от Турчинов камик  в посоката към крайната точка- Марков камик,  ни  дава  цялостната координатна система и голямата координатна мрежа, върху  която в долината били разположени  тясно свързаните и изключително многобройни култови центрове, мегалитни светилища, скални жертвеници и олтари в тази сакрална територия, представляваща обособена  свещена територия, заемаща важно място в структурата на религиозния живот на траките.

Според доц. Гоцев обектите са събрани на изключително малка площ в неимоверно голяма концентрация. Той предполага, че скалните образувания със свързани с отразяването на небесни явления, които определяли ритъма на религиозния живот на траките  през времето на мегалитната епоха.

Въпросите, които поставят тези паметници, са разнородни. Отнасят се както до организирането на сакралното пространство, така и до определянето на хронологията на тяхното използване.

 Много от скално-изсечените свети места на траките се превръщат в приемствени топоси на вяра и са усвоени през вековете от фолклорното християнство. Много от тези топоси на вярата се почитат и до сега едновременно от хора с различно етносъзнание и религиозна принадлежност като свети места, на които може да измолва здраве.

Близостта на обектите до главен туристически маршрут е важна предпоставка те да се превърнат в бъдеще  в  наистина желана гореща  туристическа атракция.

Едно интересно сравнение между скалните глави от  мегалитния скален комплекс „Скумсале” край град Стрелча (долу) и Скалата с изображение на Богинята-Майка, Белоградчик (горе).

Хермата – каменния фалос – светилище  в м. Динчов камък

 

Над боровата гора  на изток от Стрелча има местност - Динчов камък. Там е границата, където свършват гористите склонове на Средна гора и терена рязко започва да се спуска към долината в която днес е разположен градът.

Точно на мястото, където започва спускането надолу и където се събират двата пътя – идващия от долината и този, по билото на склона, водещ към вр. Влък, се намира друго тракийско светилище – херма - каменен фалос, с височина около 1,5 метра, издигнато в  чест на бог Хермес.

 Трябва да знаем, че "Гръцкия бог" Хермес , всъщност, отначало е тракийски герой. Според Херодот, Хермес е праотецът на тракийската аристокрация. Одриските царе също твърдели, че произхождат от бог Хермес.


Царете на траките се кълнели в неговото име..."тракийските благородници имат специален култ към Хермес, кълнат се в неговото име и дори твърдят, че произхождат от него." (Херодот - История, Книга втора).

Според Херодот този култ съществува още при пеласгите в Аркадия и Тесалия, при които богът е покровител и на имотите и собствеността, и в чест на когото стълбове с главата на Хермес се поставят на границите между нивите на различни собственици.

В Древна Тракия и по късно в Елада, Хермес бил фалически бог на границите. Името му (в думата “херма”) било приложено за крайпътен маркиращ стълб от камъни, където всеки пътешественик добавял нов камък. В по-примитивните “килениански” херми на планината Килен, както и по билата на нашата Средна гора, където минавала границата на Одриското царство, стоящия камък или дървен стълб бил просто каменен фалос. 

Едва през VI век  пр.н.е. Хипарх, синът на Пизистрат, архонт на Атина, заменил грамадите и каменните фалоси от древността, с квадратен или правоъгълен стълб от камък или бронз, с бюст на Хермес на върха, обикновено с брада и еректирал фалос в основата.  

Това показва, че светилището-херма в м. Динчов камък, с оглед спецификите на  тракийския култ към скалите и тяхната обработка, като сакрални обекти,  е изградено от местното население далеч преди 6 в.пр.н.е. 

В подножието на височината, върху която е изградено светилището, като част от сакралната характеристика на подобни култови обекти, има естествен студен извор, а от източната страна във формата на разсечена скала са разположени няколко необичайно обработени скални къса.

 Всяка такава “херма” (“граничен камък, пресечна точка”) била и своеобразно светилище. Използва се за маркиране на граници на поземлени имоти, както и на държавни граници. 

 Според мен наличието на  хермата-светилище  в  м. Динчов камък, бележи границата, при която свършвала „свещената земя” на долината и започвала територията на Одриската държава през VI в. пр.н.е. 

Доказателство, че  в тази насока е съществуването и на друго такова светилище - херма във формата на каменен фалос в района на Четиньова могила, край Старосел, където Георги Китов разкри един от най-големите подмогилни тракийски храмове. Местността носела името Уйов камик.

В книгата си „Могили, храмове, гробници”, изд. ТЕМП, С 2008, стр. 197 Георги Китов разказва следната история:

„Отново горските ни разказаха за един странен камък, наричан от местните Уйов камик. Той бил на около 4-5 км от могилата и бил абсолютно точно копие на фалос с всички подробности.

Като се знае, че този орган е символ на плодородие и на мъжкото начало – мястото е било важно тракийско светилище. Преди години иманярите решили, че това е нишан и го взривили, убедени, че под него е скрито съкровище. … Фалосът е с диаметър 1 и височина не по-малко от 2.8-3м … Естествената скала е допълнително и много умело до обработена до моделиране на едно сериозно скулптурно произведение. Така към известните ни в района светилища Гарванов камък, Каменица и това под Пейчова могила, се прибавя още едно, при това с много висока стойност."

Публикуваният от д-р Китов скално-изсечен каменен фалос е уникален по своята прецизна и реалистична техника! Тя няма аналози у нас дори в по-късни времена. За съжаление - обектът е бил взривен от иманяри в края на ХХ век!

Снимка от неизвестен автор. Взета е от цитираната книга на Георги Китов.

ФЕНОМЕНЪТ ЖАБА МОГИЛА

 Жаба могила се нарежда сред едни от най-големите тракийски могили в България. Висока е над 20 m, а диаметърът и е 80 - 90 m.

Магнитометричната апаратура установява странен ред от аномалии в пръстен около могилата. Археологическата проверка доказва наличието на берма около периферията с ширина около 3 метра. Засипана е от дребни камъни с пласт от 1,50 m. Бермът е служел за дренаж на района около могилата, предпазвал е насипа от свличане и е маркирал очертанията му.

Вън от берма е бил изкопан ров с ширина около 15 метра и неустановена дълбочина. През по-голяма част от годината ровът е бил пълен с вода.

При проучването на насипа е установено, че на върха е съществувала неголяма сграда. За наличието и се съди по откритите фрагменти от фигури на овни. Вероятно това е било светилище. Фрагментите от питоси и битови съдове говорят, че сградата е служела и за жилище на жреците.

От фасадата са запазени шест реда с обща височина 2,40 m. Върху най-горният от тях си личат легла от скоби. Това показва, че лицевата стена е била по-висока.

Входът към първата камера е 1,67 m, очертан от три каменни блока. Последните са покрити с моделирани орнаменти - перлов низ, йонийска и лесбийска кима, пояс от силно геометризирани бръшлянови вейки, палмети и други.

Вероятно от фасадата са били и откритите два каменни акротерия с релефни растителни и човешки изображения. Първата камера е изградена от рядко срещан тип на градеж в Тракия - правоъгълна със стъпаловидно покритие. Този начин на покритие се нарича „фалшив купол“.

При втората камера закупуляването е характерно за траките. То започва от втория ред след основата и е запазено на височина до 2,50 m. Диаметърът на куполната камера е 4,60 m. Това я нарежда на трето място след такива открити в Лозенград, Турция и Малко Белово, в Област Пазарджик.

В първата камера са открити четириколка колесница и скелети на два коня впрегнати в нея, с трети ездитен кон пред тях, само с юзда.  От конските украси са запазени над 50 сребърни апликации. Съхранено е всъщност в автентичен вид погребалното шествие, за което на конференцията учените обясниха, че е отвеждало владетеля в отвъдното.

Погребението е било по-късно от изграждането на самата гробница, твърди откривателя д-р Китов.

Богатството на извършеното погребение и градежът на гробницата предполагат, че това е владетел, управлявал свещената територия на равнинните беси.

Открити са също и две златни маслинови листа и златен маслинов плод. Двете маслинови листа и маслинов плод са част от златен венец, намерен случайно през 1959г. до една могила в местността Орела, заедно със сребърна каничка. Те са част от ритуални погребения на знатни тракийци. Този факт дава основание на историци и археолози да предположат, че те са дело на ювелирните майстори, изработили ритуалните предмети, открити в Жаба могила.

От венеца са запазени 40 лаврови листа и няколко плода.Те се намират в Историческия музей в Пловдив.Гробницата е куполна с правоъгълно преддверие, била е ограбена още в древността. В нея след IV в. пр. Хр. е бил погребан тракийски цар, установяват археолозите. Входът е внушителен, от обработени камъни, бил е добре запазен.

А върху фронтона за пръв път се откриват пластични изображения - на тракийска богиня и на Горгона Медуза, разположени сред растителни орнаменти. 

Интересно е оформлението на основите на каменните колони вътре в храма, които  изобразяват морски животни, октоподи. Смята се, че Горгона Медуза от древногръцката митология е била вдъхновена от октопод или сепия, които сами по себе си представляват глава на медуза, човка като изплезен език и зъби, и пипала като змии.


Тематиката на скулптурните изображения и художествените реминисценции определено сочат към наличие на тясна културно-историческата връзка между племената и народите от двете страни на Босфора и Дарданелите през древността – между Тракия и Фригия.

Традиционно се приема, че древните Фриги, които са се преселили според Херодот от Тракия в Мала Азия и създали там своето царство, са пренесли почитта си към Планинската Велика богиня-майка, славена в скално-изсечени светилища, именно от тракийския европейски югоизток (най-известният скално-изсечен комплекс на Фригите е "Градът на Мидас").


В северозападната страна на могилата е открито по-ранно съоръжение - светилище-храм с три помещения, разположени като буквата Г. Върху каменната фасада е имало украса от пластични растителни орнаменти, а от двете страни симетрично са били разположени релефите на два лъва. Били са украсени в жълто, синьо и червено.






Каменният блок с единия лъв се пази днес в НИМ, вторият е в историческия музей в Стрелча. Гробницата и храмът са образували култов комплекс-мавзолей за почит пред обожествения след смъртта си владетел.

Пред фасадата са намерени 7 празни керамични съда, обърнати с дъното нагоре, и два пълни с чакъл. Цифрата 7 е свещена в орфизма. Богът - син на Великата богиня майка, умира на седмата степен от развитието на Космоса, за да породи нов живот. Съд, обърнат нагоре, 7 глинени амулетчета и 7 мъниста са намерени от д-р Китов и в гроба на тракийски вожд в Касабова могила при с. Шейново...

Когато изучава предметите от прочутото Панагюрско съкровище, върху един от ритоните Георги Китов забелязва изображение на точно такава сграда с украса, каквато е гробницата в Жаба могила. Същата архитектура той вижда през 2000 г. и в гробницата-мавзолей в Четиньова могила в Старосел-Хисарска община, където е разкрил общо 6 подмогилни храма.

Това му дава основание да твърди, че Панагюрското съкровище не е внесено в Тракия отвън и не изобразява обсадата на Тива, каквато е традиционната хипотеза, а е тракийско. Изработено е в района на Средна гора и върху него е изобразен ритуален танц пред фасадата на тракийски храм.

Храмът с мавзолей край Стрелча е първият, от поредицата бляскави открития на българската археология , който доказва безспорно, че древните траки са били самостоен народ редом с елините, имали са високоразвита култура и са били виртуозни архитекти, строители и майстори.

В северозападната периферия е открито светилище – храм. То  е било силно разрушено. Състои се от три помещения, разположени във формата на буквата “Г” с обща площ от 25 кв.м. Градежът е от добре обработени каменни блокове от гранит и сиво – зелен пясъчник. Подът на първите две е оцветен с цветна подова замазка,  третото  с каменни плочи.

Подобно на гробницата  и това съоръжение е имало не по – малко представителна, макар и изградена на други художествени принципи фасада. Тя е имала форма на правоъгълник, увенчан с фронтон. Облицовката й е била от бели варовикови блокове, орнаментирани по периферията с неизвестен до момента на откриването й многоцветен рисунък наподобяващ  перлов низ и лесбоска кима в черно, червено и жълто.

Светилището-храм е построено няколко десетилетия по- рано от гробницата – мавзолей. Вътре, под купола на храма има изумителна акустика. В определен период от време двете сгради са функционирали едновременно.

През могилата от край докрай преминава укрепен подземен тунел.

Тюрзисът в Смиловене

През 2007 година археоложката Даниела Агре открива в близост до Стрелча укрепена резиденция (тюрзис) на тракийски владетел от V в. пр.Хр. От височината като на длан се вижда гр. Стрелча, край който се намира известната царска гробница в Жаба могила.

Тракийска резиденция „Смиловене“ се намира в едноименната местност на 9.5 km от град Копривщица и на около 11 km от град Стрелча. Разположен е на естествена височина на рид, открояващ се на десния бряг на река Меде дере.

Архитектурата на обекта се доближава до описаните от Ксенофонт резиденции на тракийските владетели - тюрзиси.






Според хипотезата на проучвателката - българската археоложка Даниела Агре, в тази добре укрепена резиденция е живял тракийски династ, управлявал района наоколо в края на V в. пр.Хр.  и вероятно погребан след смъртта си в подмогилното гробно съоръжение при Жаба могила край град Стрелча.

Това е най-масивната тракийска укрепена резиденция, откривана досега на територията на България. На места укрепителната стена е запазена до 6 m височина.

Подобно укрепление се нарича тюрзис - с тази дума Ксенофонт е назовал резиденцията, в която е бил приет от тракийския династ Севт II. Смята се, че единственият проучен тюрзис по нашите земи е този в древната столица Севтополис, останала под яз. "Копринка" край Казанлък.

 



Тюрзисът в Смиловене обаче е класически - от ранна епоха е, бил е извън селище, силно укрепен и обитаван вероятно само от владетеля и неговата стража и прислуга, имало е резиденция, гарнизонни помещения и пристройки. Като архитектура укреплението е уникално.

Подобни пунктове се издигали обикновено на стратегическо място извън населените райони.

Построено е на билото на хълма върху естествена скала, която от северната страна е била отрязана отвесно, за да бъде недостъпна крепостта. На това място е направен 15-метров ров, който е служел и като каменна кариера, и като допълнително фортификационно съоръжение, установява археологическият екип. Разкопките всъщност са още в началото, но вече добре се вижда как стените са градени нагоре, следвайки формата на скалата.

Крепостната стена, която огражда целия тюрзис, е правена с т.нар. сух градеж от огромни гранитни блокове (квадри), перфектно обработени и плътно прилепнали един в друг. На снимките археолозите ясно са запечатали малки дупки в долните камъни, в които вероятно е закрепван лост, с който са избутвани горните квадри, за да прилепнат плътно. Помежду им има пълнеж от ломени дребни камъни, примесени с пръст.

Стените са запазени на над 1,80 м височина, а дебелината на зида е 2,50-2,80 м. Блоковете са разположени шахматно в 4 реда и са с различна височина и размери - очевидно, за да бъде по-стабилна стената. Същият гранит е бил използван и при строителството на гробницата в Жаба могила, посочва Даниела Агре.

Затворено между крепостните стени е било пространство с площ около 220 кв. м. Входът е вероятно от юг. В скалата е оформена тераса и човек веднага си представя как на нея владетелят оставял коня си. Оформен е бил двор, в чиято северна част е самата сграда.

По останките от градежа личи, че тук е използван втори вид камък - пясъчник, а квадрите са още по-прецизно обработени и може да се определи, че постройката е била на два етажа. Тюрзисът е изключително масивен и е трябвало да изрази величието и мощта на тракийския владетел.
























Според хипотезата на Агре, доколкото големият гробен комплекс в Жаба могила се намира твърде близо - на около 6-7 км от това място тюрзисът е принадлежал на местния владетел на племето беси, който след смъртта си е бил погребан в Жаба могила. Възможно е, казва тя, да се търси и връзка с гробните храмове в Старосел, които заедно със съоръженията при Копривщица и Стрелча да образуват един комплекс.


В Жаба могила несъмнено е бил погребан и почитан мощен владетел, пред входа на гробницата навремето бяха открити четирикола колесница с два коня и украсеи с над 50 сребърни апликации. Още един кон е бил положен само с юзда. А според вярванията на траките конят е заместителят на царя-жрец и е връзката с Отвъдното.

Доколкото обаче в науката има и хипотеза, че част от бесите към края на V век пр.Хр. са били приобщени към царството на одрисите при владетеля Ситалк, тепърва ще се анализира вероятността уникалните архитектурни решения на новооткрития тюрзис да имат връзка с одрисите.

В средата на източната стена археолозите се натъкват на непознато досега отводнително съоръжение - прецизно издълбан в камъка канал е минавал през цялата стена малко над основата й и вероятно е извеждал дъждовната вода през своеобразен чучур навън от укреплението.Възможно е в древността под стените да е имало пространство, в което да е обикаляла стражата, допуска заместникът на Даниела в екипа - Деян Николов.

Според Даниела Агре крепостта е била използвана чак до IV в. от н.е. Екипът е намерил много останки от керамика, която е благодатна за датиране на обиталището - в пластовете се смесват останки от ритуални и трапезни тракийски и по-късни антични съдове. Това ни дава възможност да се докоснем до всекидневния бит на обитателите на тюрзиса и по намерените многобройни тежести за стан например да съдим, че на това място са извършвани и обикновени битови дейности, обяснява Агре.

Намерените монети рамкират наистина дълъг период на обитаване - от края на V в. пр.Хр. до края на IV в. от н.е. Сред находките е сребърна монета на императрица Фаустина - съпругата на Марк Аврелий, която е сечена в периода 161-175 г.

По хълма надолу навсякъде се въргалят камъни от градежа. Понеже са масивни, някои тежат около един тон, не са били отмъквани. А това означава, че е напълно възможно целият тюрзис да бъде възстановен в автентичния му вид и да стане изключително атрактивен и ефектен паметник, сравним с тези в Делфи, смята Даниела Агре. От другата страна на рова археолозите са забелязали останки от други постройки, също оградени с крепостна стена - може би къщи за охраната или за прислугата.

В района екипът е открил също зидан саркофагоподобен гроб, датиран пак към V в. пр. Хр. На този етап това е най-северният открит досега гроб от подобен градеж в Тракия, смята археоложката.
















Долината на Стрелча днес.

В заключение ще кажем, че едни от най-атрактивните и най-важните за европейската култура тракийски паметници са скално-изсечените мега комплекси, които представляват топоси на вяра. Те принадлежат на тракийската, пеонската, илирийската и дарданската култура и се срещат на цялата територия на Балканите, Югоизточна Европа и Мала Азия.
Скалните светилища и мега-комплекси на територията на днешна България са разположени главно в планините (Родопите, Странджа, Сакар, Стара планина). Те показват прилики със скалните светилища в древните анатолийски култури (фригийска, хетска, урартска, ликийска), така и с елинската, палеобалканската и италийската.

Древна Тракия е контактната зона, открита на юг към Егейския свят, на югоизток – къв Анатолия, на североизток – към Причерноморските степи и Кавказ и на северозапад/запад – към Централна Европа и Италия, заради изповядваната от Траките вяра в безсмъртието и ролята им на препращаща връзка (plaque tournante) между Изтока и Запада.

Специфичното е, че в тракийските скални мега комплекси се срещат всички възможни елементи, които присъстват поединични или в комбинация в споменатите по-горе други култури – скално-изсечени помещения, стълби, жертвени площадки и жертвени ями, олтари, свещени пещери, слънца, вотивни ниши, улеи за оттичане на жертвените течности, и пр. Същевременно, много рационално е използвано знанието за сечене на скала, за да се отводняват скалните терени и оформят каменни, дървени и кирпичени помещения.

Началото на тези скални топоси на вярата се датира още в края на халколитната епоха (5 хил. пр. Хр.), а оформянето им като светилища с религиозни, административни и икономически функции, принадлежащи на населението на цели райони бележи етногенезисните процеси на тракийския и на другите палеонароди.





Някои от тези светилища се превръщат в царски градове (Кабиле, Ямболско; археологическия резерват край с. Свещари, Разградско; скалния комплекс между селата Перперек и Горна крепост, Кърджалийско) или в свещени територии с храмове и некрополи (с. Старосел, Хисарско) и Стрелча. Такива процеси се наблюдават за древността и на другите региони в Югоизточна Европа и Мала Азия.

Многобройните археологически тракийски паметници /над 300 надгробни могили/, сред които една от най- големите в България- Жаба могила/, големите тракийски  мегалитни светилища/ Скумсале, Кулата, Кучулата/, неизследваните светилища Исара, Гарванов камък, Турчинов камък , Влъковете, Стайков камък и Студен кладенец (Арбут), хермата в местността при „Динчов камък”,  СОЧАТ към впечатляващо множество от големи мегалитни образувания върху неголяма площ в свещената за траките „сребърна” планина, събрани в долината на Стрелча  и  я ОПРЕДЕЛЯТ БЕЗСПОРНО, като символен паралел на древнотракийската „свещена земя” от легендите, обособена като обширна сакрализирана територия и заемаща  важно място в структурата на религиозния живот на траките.

В тази свещена територия на долината, представляваща сама по себе си един цялостен култов  скален мега комплекс, били концентрирани необичайно голямо количество  сакрални центрове и скални храмове , тя била "маркирана" с множество мегалитни жертвеници и  играела ролята на крупен древнотракийски  култов център, в който  били провеждани наблюдения и церемонии във връзка с  небесните явления и  вероятно били извършвани езически религиозни ритуали по периодичното обновяване на царската власт на тракийските владетели, като района запазил статута си на „свещена територия” в продължение на повече от три хилядолетия….

(КРАЙ)