ДРЕВНИТЕ ЗАГАДКИ - ЗВЕЗДИ НАД САМАРКАНД

ПОД СЯНКАТА НА ТАМЕРЛАН



Самарканд води началото си около 2000 г. пр. Хр. В тези древни времена градът е бил познат предимно като Афросиаб (Afrosiab ), а гърците са го наричали още Мараканда (Maracanda) . В началото селището е било столица на персийската провинция Согдиана, но през 329 г. пр.н.е е завладян от мощната войска на Александър Велики. Благодарение на стратегическото си важно разположение, Самарканд трупа богатства и просперира благодарение на търговските пътища, преминаващи оттук. Мястото е било възлово за т.нар. Път на коприната, както и важна връзка между Китай и Средиземноморския регион.

В началото на 8-ми век, тя е завладяна от арабите и скоро се превръща във важен център на мюсюлманската култура. През 1220 г. историческото селище е било почти напълно разрушено от монголският владетел Чингис Хан. През 1369 г. Самарканд става столица на тогавашната централноазиатска империя начело с Тамерлан, наречен още Тимур Хан. Самарканд преживява златен век и се превръща в архитектурната перла на Централна Азия с построените от Тимур и неговите наследници палати, астрономически обсерватории и ислямски колежи. В началото на 1500 г. номадските узбеки нападат Самарканд.



Старият град е най-впечатляващ и екзотично красив. Той ни връща във времето, когато Самарканд е бил столица на империя, владееща половината свят - от Кашмир до Средиземно море и от Аралско море до Персийския залив. Царството на Тимур със сърцето си - бляскавия град Самарканд, който е трябвало да затъмни всички столици в света. Оазисът на кръстопът по Великия път на коприната разцъфтява, а и днес впечатлява с построеното тогава. Града все още изглежда като приказно място от времето на Шехерезада и Али Баба.

Започваме от площад Регистан - уникално място,сърцето на Самарканд. Разположено в центъра на града, този исторически паметник е обиколен от три университета, които се отличават с уникалната си шарена мозайка в екстериора.



Изглед от Регистана (скупчване на три медреси) през деня.Медресетата им се смятат за едни от най-красивите запазени паметници на мюсюлманството.

Според местните хора, а и споделено от туристите, площада е най- красивият в света. Ограден е с грандиозен комплекс от здания- минарета, мавзолеи, медресета и изглежда като огромна изложбена зала с исторически експонати.Особено впечатляващи тук са изгревът и залезът, когато слънцето сякаш продължава своя разказ за древния град. ”Регистан означава „пясъчно място”, а медресетата /духовни училища/ са богато украсени с майолика /цветна глазирана мозайка/, резби и лазурни украси.



В ансамбъла са включени три медресета- на Улугбек, Шер Дор и Тиля Кори. Медресето на Улугбек е в лявата страна на величествения площад, строено е през 15в. от любимия внук на Тимур.Отначало е бил висше духовно училище, но в него е чел лекции по математика самият Улукбег и други видни учени, придаващи му светски характер на средновековен университет.


Джамията Шер Дор

През 17в. на площад Регистан са построени още постройки- медресета, играли ролята и на джамии.Те са богато украсени, като монументалността им не отстъпва на строеното през златния за Самарканд 15 в.

ПРОКЛЯТИЕТО НА ТАМЕРЛАН

Движейки се през историята стигаме до Мавзолея Гур Емир - фамилната гробница на страховития средновековен завоевател Тамерлан, наречен още Тимур или „железния” (от персийско арабски) и потомците му, построена 1404г.-1405 като „гробница на царя” и шедьовър на средноазиатската архитектура.



Място пълно с тайни и загадки

През май 1941 г. в Самарканд пристига многобройна експедиция – малка част от нея са експерти от Ермитажа, а останалите са работници на НКВД. Изричната заповед на Сталин е да се отвори гробницата на великия азиатски завоевател хан Тамерлан, намираща се в музея му в Самарканд. Името на този владетел е свързано с много легенди. Говори се, че когато през 1336 г. се появява на бял свят, бъдещият велик повелител удивява всички с бялата си косица и с кръвта в мъничката си шепа. Твърди се, че ханът притежавал приказни съкровища от злато, платина, сребро, скъпоценни камъни, натрупани по време на победоносните му походи в Мала Азия, Индия и Иран. Част от тези несметни съкровища била погребана заедно с него в гробницата му, което не можело да бъде подминато с невнимание от Сталин.

Изпаднал в ужас, пазачът на мемориала, осемдесетгодишният Масуд Алаев, посочил на пристигналите предупреждаващия надпис, издълбан върху гробницата още през 1405 година, през която е починал легендарният Тимур.



Според надписа оня, който наруши завета на Тамерлан и се осмели да наруши покоя на мъртвия властелин, като разкрие гробницата му, всъщност пуска срещу своята страна страшните демони на опустошителната война, а той самия ще бъде наказан и в целия свят ще пламне жестока война. Присъстващите естествено са смутени от съдържанието на текста и от предупрежденията на стареца и информират за случилото се съответните власти. Отговорът е старецът да бъде арестуван за разпространение на лъжливи и вражески слухове.


Гробницата на Тимур и неговите потомци - синове и внуци. Тъмнозеления нефритен саркофаг в средата е мястото, където почиват мощите на великия емир

На 19 юни 1941 г. огромната нефритена плоча, закриваща саркофага на Тамерлан, е вдигната. И макар че за случилото се още на следващ ден излизат съобщения в съветската преса, и дума не е спомената намерени ли са там съкровища или не.



За случая светът научил от съобщение на ТАСС. Между другото в него с ирония се казва: „Битуващата и днес популярна легенда уверява, че под плочата на гробницата се таи духът на ужасна опустошителна война, която не би трябвало да се пуска на свобода“. Съобщението препечатали много вестници, включително и „Ленинградска правда“ от 21 юни 1941 година.

Това е денят, в който Хитлер напада Съветския съюз. Ако това е съвпадение, то е твърде странно, нали? В последствие в избухналата война, пламнала и по целия свят загиват около 60 милиона човека.



Надписа на саркофага под нефритовата надгробна плоча в мавзолея , за която се твърди, че е най-големият нефритов монолит в света, гласи : „Всеки който наруши моят покой в този живот или в следващия, ще бъде подложен на страдания и ще загине. Целият свят ще изтръпне от ужас, когато името ми възкръсне от мъртвите". Исторически достоверен факт е, че саркофага с мощите на Тамерлан, намиращ се в гробницата под нефритовата плоча в мавзолея Гур-Эмир в Самарканд е бил отворен от съветските учени на 21 юни 1941 г., по малко от едно денонощие преди нападението на нацистка Германия срещу СССР.

При свалянето на капака от саркофага на Тимур, мавзолеят се изпълнил с остър задушаващ мирис от натрапчиви аромати от смесването на някаква смола, камфор, рози и тамян. Задуха от миризмата бил така силен, че на всички, които разкопавали гроба се наложило буквално да изкочат навън ... http://www.e-samarkand.narod.ru/1941.htm. След по-малко от едно денонощие, на 22 юни с.г., Германия напада СССР. Съвпадението е поразително. Експедицията прибира останките на хана и заминава за Москва. Сталин разпорежда да се пресекат паникьорските слухове за връзката между проклятието и избухналата война. Експертите, обаче, са стъписани от случилото се и мнението им е, че мощите на Тамерлан незабавно трябва да бъдат върнати в саркофага.

Този път властите в Кремъл не се опъват срещу учените, те и без това си имат достатъчно грижи около разгарящата се воина. Странното е обаче, че по време на войната, в края на 1942 година, останките на хана изчезват и цял месец учените не знаят къде са. Според слуховете, които не са доказани с факти, специален самолет ги е разнасял над Сталинград, когато там се водят жестоки боеве. На 19 ноември 1942 г. съветските военни части, командвани от генерал Ватутин, започват операция «Уран» и слагат началото на величавата битката за Сталинград. На 20 декември 1942 г. костите на Тамерлан са върнати в саркофага му. "Тежката мраморна плоча завинаги покрива останките на Тимур" - пише на този ден присъствалия на церемонията коренспондент на самарканския вестник "Звезда Востока". Само няколко дни след 20 декември, деня на връщането на мощите в саркофага, съветската армия разгромява войските на генерал Паулус при Сталинград. Фронта за по-малко от една седмица се отдалечава от Сталинград на 200-250км, а в периода от 10 януари до 2 февруари 1943г. войските от Донския фронт под командването на генерал К.К. Рокосовски напълно разчистват района на Сталинград. Във втората световна война настъпва коренен прелом. Нова случайност ли е това? Засега отговор няма, но шегите на историята, в случая, са твърде последователни....

Външно и вътрешно мавзолеят-гробница е пищно украсена с мозайка от светло и тъмносини глазирани плочки, ярко блестящи на слънцето, мрамор, оникс , нефрит , и разбира се, позлата.







Според легендите, потвърдени и от архивни документи, при своите походи великият средновековен азиатски завоевател е заграбил приказни, несметни съкровища, голяма част от които той заповядва да бъдат положени до него в гробницата му



Най- импозантният елемент от ансамбъла е купол с диаметър 15м и височина 12м, поразяващ със съвършенните си пропорции и съразмерност на формите, напомнящ гиганско синьо лале.Тук лежат Тимур, неговите синове и внуци, а този мавзолей е станал прототип на други величествени здания от Изтока, като Тадж Махал в Индия.





В средните векове татарите победили волжките българи в днешен Татарстан, следвайки нашествието на запад на монголите, водени от Чингис хан през ХIII век. В края на ХIV век именно страшния емир Тимур (Тамерлан) завладява Волжска България и ордите му ограбват всички натрупани богатства от българската държава.

Легендата разказва, че тогава прабългарски шаман изрекъл тежката клетва за проклятието на демоните на войната над мощите на хана, която по-късно била издълбана в надпис над гробницата на Тамерлан в Самарканд, за да пази останките му и несметните богатства, погребани заедно с него.





Изглед отвън към Мавзолеят Гур Емир – гробницата на страшния Тимур в Самарканд

Тамерлан (известен също като Тимур Lenk, Тимур Leng или Тимур Хан) е основателят на империята, която се е намирала там, където са днешните територии на Иран , Афганистан , Узбекистан и Туркменистан.

След изчезването на династията на Тамерлан и неговите потомци Гробницата е била постепенно забравена, и започва да запада. През 20 век започват няколко реконструкции на Гур Емир През 1950, 1970, но най-голямата започва след отделянето на независима Република Узбекистан от Съветския съюз през 1991 година. Мавзолеят е висок 34,09 м и интериорът е богато украсен. Когато съветската държава решила да реставрира самаркандските паметници руини през 1941 г., само за Тимуровия мавзолей отишли над три килограма злато.


Мавзолеят Гур Емир преди голямата реконструкция

Трябва да си го видял за да усетиш екзотиката на Изтока, още повече, че местните хора казват, че Самарканд-това е Изтока, а Изтока- това е Самарканд. А ние и вярваме когато погледнем към Биби Ханъм- грандиозната катедрална джамия/ на площ 18 000 кв.м/, строена в чест на любимата жена на Тимур като подарък към нея.

Мащабните входни порти са високи цели 35 м., а куполът й е най-големият в целия мюсюлмански свят.


Биби Ханъм

Съоръжението е наистина монументално- най-голямо в Изтока, макар и на места в руини и реставрирано ненапълно. Според изследователи то е изпреварило своето време, а за строежа му се носят легенди- строители, архитекти впрягат сили, разнообразни материали за украса и увековечаване на името на владетеля.


Биби ханъм е наистина уникално съоръжение, най-голямото в Изтока, Според изследователи то е изпреварило своето време с технологията си.

Съвременници на строителството му пишат по повод строителството, съвпадащо с поход на Тимур в Индия, един от най- кръвопролитните - "Наистина нашите дела разказват за нас.”

Куполът на джамията сравнявали с Млечния път.


Самият Тимур не бил доволен от построеното и според легендата обесил архитекта.Но това е легенда, в която любов, жестокост, щедрост и великолепие се преплитат.

Остава високият 36м /колкото 10-етажен блок/ портал, ориентиран на изток, множеството минарета, колони във вътрешния двор. Това, с което не са се съобразили строителите, е може би голямата сеизмичност на региона и рушимост на някои от материалите, така този шедьовър на архитектурата се е оказал доста податлив на външни влияния още при съвременниците си.





Вътрешна украса на Биби Ханъм





С много мисъл и преклонение към знанието е строена друга забележителност на Самарканд- една от най- значителните средновековни обсерватории, тази на хан Улугбек..Вече споменахме името му защото той е внук на Тимур.Като „учен на трона” покровителствал науката, сам занимаващ се с математика, астрономия. Негови са думите:” Стремежът към знание е задължение на всеки човек.” През 1420г. построил тази обсерватория, нямаща равна на себе си в света.


Най- ценни са размерите и разположението на инструментите, а научните наблюдения, изчисления и измервания, изпреварили времето.Грамадният ъгломер- секстант/квадрант/, ориентиран север- юг, се използвал за измерване височината на небесните тела при преминаавнето им през небесния меридиан. Дъгата на инструмента е точно изчислена и изработена от мрамор, а на покрива на триетажното цилиндрично здание са се провеждали астрономически наблюдения.Още през 15в. тук е създаден звезден атлас на небето с 1018 звезди, определена е сравнително точно и дължината на звездната година.Тук е работил и ученикът на Улугбек- Али Кушчи с принос в математиката за определяне на числото Пи, чиято точност се определя след 250 години.



В обсерваторията на Улукбег


ВЛАДЕТЕЛЯТ НА САМАРКАНД

Тимур (от чагатайски: Temür през персийско-арабската форма تیمور - Teymūr, означаващо желязо; 8 април 1336 – 18 февруари 1405), известен още като Тамерлан или Тимур Ланг (Тимур Куция, тъй като има вроден дефект на лявото стъпало), е владетел в Източна, Южна и Централна Азия през XIV в., основател на династията на Тимуридите, на Тимуридската империя, както и прапрадядо на Бабур, основателя на Моголската империя, просъществувала до 1857 година в Индия.

Тимур е роден в кипчакското племе Барлас, което владее Централна Азия по това време. Той е изключително противоречива и полемична личност в своето време и остава такава и до днес. Стреми се да възстанови Монголската империя, но най-голямата му победа е срещу ислямизираниата Златна орда. Чувства се много по-уютно в градска среда, отколкото в степите. Тимур се облича като ислямски воин (гази), но въпреки това войните, които води, имат значителен негативен ефект върху мюсюлмански държави като Османската империя. Той също така е и известен като покровител на изкуствата, въпреки че неговите войни често водели до големи разрушения.

Много от архитектурата, която поръчва да се изгради, все още се издига в Самарканд, в днешен Узбекистан. Има сведения, че Тимур взема всички талантливи хора на изкуството от завладените територии и ги изпраща в Самарканд, като често им дава широк спектър от артистична свобода да изразят себе си. Той също построява една от най-изящните сгради на гроба на Ахмед Йезеви - влиятелен тюркски светец, проповядващ суфизма сред номадите.

Смята се, че Тумур създал и Тамерланския шах - вариация на шатранжата (познат като средновековен щах), играна на голяма дъска с няколко допълнителни фигури и оригинален метод за придвижване на пешки. Новите фигури включват камила, обсадно оръжие, жираф и няколко други. Нововъведенията са още и сложна система за замяна и подмяна на фигури, включваща възможността пешките да се превърнат в други фигури, щом достигнат другия край на дъската.

Тимур набляга на кураша и го прави задължителен за своите войници, което оставя значима следа в историята на спорта. Сега курашът е известен интернационален спорт и част от Азиадата.


Паметникът на Тимур в Самарканд

По време на плячкосването на новозавладения град Халеб Тимур казва на градския кади (съдия):

„Аз не съм човек, жаден за кръв; и Господ ми е свидетел, че във всичките ми войни аз никога не съм бил агресорът и че моите врагове винаги са били сътворителите на своето падение.”

Въпреки думите си той е бил известен с изключителната бруталност при потушаване бунтовете на покорените народи. Пример за това е град Исфахан, който се предава на Тимур през 1387 г. Пъроначално емирът проявява милост, както прави по принцип с градове, които се предават без съпротива. След като обаче градът въстава срещу суровите данъци, наложени от Тимур, като жителите убиват събирачите на данъци и някои воиници на Тимур, той нарежда брутално клане в града. В него загиват околко 70 000 души, като свидетел преброил над 28 кули, всяка от които се състояла от околко 1 500 глави.

Могъществото на държавата на Тамерлан се опира на военната мощ, терора и ислямския шериат. Завоеванията му са прочути с безсмислената си бруталност – изгорил живи 100 000 защитници в един гарнизон, а от главите на 5000 пленници издигнал пирамида. На него се приписват думите: “Ако избиеш малцина, ти си убиец, избиеш ли милиони, ставаш завоевател.”


Карта на империята на Тимур

Тимур прекарва следващите 35 години от живота си в непрекъснати войни и военни експедиции. Той не само успява да заздрави властта си в собственото си владение, като периодично отстранява своите врагове, но успява и да го разшири, като навлиза в територии, принадлежащи на чужди владетели. През 1402 г. с армия от 120 000 татари Тамерлан разбива 800-хилядна османска армия при Анкара и пленява Баязид I, като го разхожда в желязна клетка по време на своите походи през следващите години. Настъпилата десегодишна династична криза в Османската империя след разгрома й в битката при Анкара дава възможност на българските князе Константин и Фружин да вдигнат през 1408 г. въстание, което е потушено до 1413 г.


Бюст на Тимур Тарагай (1336-1405)

Тимур, Тамербек, Тимур Гуриган /Великолепния/, известен още с прякора, измислен от враговете му заради вродения дефект на лявото му стъпало — «Куция Тимур». Иначе — Аксак-Тимур по-тюркски, Тимур-ленг по-персийски, Тамерлан в европейските езици. И до днес ние величаем непобедимия емир, господаря на войната, който никога не е губил битка в живота си с оскърбителния прякор Тамерлан / от Тамер-лян(г) по-китайски - т.е. Куция Тимур».

През 1404 г. Тимур предприема поход в Китай, по времето на който умира на 18 февруари 1405. Завоюваните от Тимур територии стигат на запад и северозапад до Каспийско море, Урал и брега на река Волга, а на юг и югозапад обхващат почти всички провинции на Персия, включително Багдад, Кербала и Северен Ирак.

Така Самарканд, столицата на тази империя, владееща половината от целия средновековен свят, градът превърнал се в резултат на грандиозните строежи на династията на Тимуридите в архитектурната перла на Централна Азия, завинаги остава под сянката на страховития Тамерлан, наречен още Тимур (железният) хан...


Паметника на Тамерлан в Ташкент, столицата на днешен Узбекистан

ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ

Проф. Михаил Михайлович ГЕРАСИМОВ е един от най-известните руски археолози и антрополози. Герасимов е известен с това, че разработва методика за възстановяване на скуптурен портрет по черепа на погребания. Реконструкцията на образа на Тамерлан по намерения в гроба му череп — е едно от най известните негови достижения. 

Та сега да видим как е изглеждал един от най-известните "монголи" в света:

Както показват откриването на гробницата Гур Емир (в Самарканд) и последвалото изучаване на погребания скелет от Михаил Герасимов (за което се смята, че принадлежи на Тимур), неговият ръст е 172 см. Тимур е бил силен, физически развит, като съвременниците му пишат за него: „Ако повечето воини могат да изтеглят тетивата до нивото на ключицата, Тимур я издърпва до ухото си.“. Косата му е светла, както при повечето от съплеменниците му.

Въпреки възрастта на Тимур, когато е погребан (на 69 години), неговият череп, както и скелета му, не притежават ярко изразени старчески черти. Наличието на големи части от зъбите, ясния релеф на костите, слабото наличие на остеофити, — всичко това говори по-скоро за силен и здрав човек, чиято биологическата възраст не превишава 50 години. Масивността на здравите кости, силно развития им релеф и плътността им, ширината на плещите, обема на гръдния кош и относително високия ръст — всичко това дава право да се говори, че Тимур има изключително здраво телосложение. Силната му атлетична мускулатура вероятно се е отличавала донякъде със сухота на формите, дължаща се на живота във военните походи, с трудностите и лишенията им, почти постоянното пребиваване на седлото, което едва ли би могло да способства затлъстяване.

Особено отличие на Тимур и войниците му от другите мюсюлмани е било запазването на плитки на косата, както се вижда от някои илюстрирани ръкописи в Средна Азия от това време. Междувременно, чрез проучване на древни тюркски статуи и изображения на тюрките от ръкописите от Афрасиаб, изследователите заключават, че те носят плитки още през 5-8 век. Отварянето на гробницата и анализа на антрополозите, показват, че Тимур няма плитки.

„Косите на Тимур са гъсти, прави, със СВЕТЛОЧЕРВЕН  цвят, с оттенъци на тъмно-кафяво или рижо.“. „Противно на приетия обичай на бръснене на главата, в момента на смъртта си, Тимур има сравнително дълга коса.“ (статията „Портрет на Тамерлан“ от M. Герасимов от книгата „Тамерлан“, издадена в Москва през 1992 г.). Някои историци смятат, че светлия цвят на косата приживе се дължи на боядисването с къна. М. Герасимов в работата си отбелязва: „Дори и предварителното проучване на брадата под бинокулярен микроскоп, показва, че рижо-червения и ̀цвят е естествен, а не се дължи на боядисване с къна, както описват историците“. Тимур носи дълги мустаци. Както е изяснено, съществувало е правило, според което най-висшата военна класа може да носи мустаци, без да ги подстригва, и Тимур, в съответствие с това правило, не подстригва мустаците си над устната, и те висят свободно. „Неголямата гъста брада на Тимур има клиновидна форма. Космите ѝ са твърди, почти прави, дебели, ярко-кафяви (рижи) на цвят, със значително посивяване.“ На костите на левия крака са видни големи белези в областта на капачката на коляното, което съответства на даденото му прозвище „хром“.

Съвременникът и пленник на Тимур, Ибн Арабшах, който лично го познава от 1401 г., пише за владеенето му на езици: „Що се отнася до персийския, тюркския и монголския, той ги знае по-добре от всеки друг.“. Изследователят от университета в Принстън, Сват Соучек пише за Тимур в монографията си, че „Той е тюрк от племето барлас, монголско по име и произход, но на практика по това време тюркско. Родният език на Тимур е тюркския (чагагайски), макар че, може би владее до известна степен персийски благодарение на културната среда, в която живее. Той почти със сигурност не знае монголски, въпреки че монголските термини не са все още напълно изчезнали от документите и се срещат върху монетите.

ОБЛИК ТИМУРА, ВОССТАНОВЛЕННЫЙ ПО ЧЕРЕПУ. ТИМУР - ЕВРОПЕЕЦ - http://istorya.ru/forum/?showtopic=414

Огромният гол хълм на север от града - това е всичко, което е останало от Афрасиаб, прародителя на Самарканд, връстника на древния Рим.