История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г.

Официалната историческа наука и до сега премълчава, че историята на друг католик - францисканския монах Блазиус Клайнер, издадена година по-рано от Паисиевата е озаглавена „История на България” и в нея липсват славянски залитания. В нея за славяни се споменава мимоходом и то със съпътстваща и незначителна роля, на хора увлечени от събитията, в които водеща роля имат българите. И първото печатно издание на историята на Христаки Павлович - преработка и допълнение на Паисиевата - издадено през 1844 г. е озаглавено “ЦАРСТВЕНИК или ИСТОРИЯ БОЛГАРСКАЯ”. История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г. Печат под редакцията на Иван Дуйчев и Карол Телбизов. (Превел от латински Карол Телбизов, сверил Иван Дуйчев.) Българска Академия на Науките, Институт по история (Издателство на Българската Академия на Науките, София 1977)

Съдържание

Факсимилета

Корица..

Блазиус Клайнер и неговата История на България от 1761 г. (Иван Дуйчев)

Първа част на Архива на провинция България. Предговор

Глава I. За името, произхода, нравите и религията на древните българи

    За името на българите - Произход на българите - Нрави и вяра на българите

 

Глава II. За земите, завзети от българите в Европа

    Описание на Мизия - Разположение на България - Каква е големината на България - Особености на България

 

Глава III. За по-достойните за споменаване градове на България

    Описание на град Охрид - Бил е седалище на архиепископи - Виминациум - Дунав сменя името си - Дионисопол - Истропол - Марцианопол - Месемврия - Била е епископско седалище - Никопол - Силистра - Романциана - София - Град Сардика - Търново - Томи: заточение на Овидий - Тибериопол или Варна - Град Чипровец - Копиловац - Траянов мост

 

Глава IV. За народите, населявали България преди българите и за тяхната религия

    В България е имало вече католици преди тяхното идване - Св. Никита построил 4 църкви - Отива в Рим - Разрушава се Охридският храм - Българите биват прогонени от Охрид и от Македония

Глава V. За многобройните нахлувания на българите в Европа, преди да се установят на определени и постоянни поселения

    V - а:   Неточно се твърди, че българите навлезли в България през 498 г. - Анастасий става император през 491г. - Подписва решенията на Халкедонския събор - Исаврите се бунтуват в [Мала] Азия - Анастасий ги разбива - Затъва в престъпления - Българите нахлуват в Тракия през 493г.- Императорът откупил мира със злато - Арист води несполучлива война с българите - Отново опустошават Тракия - Умира Атила - Изтребвайки се взаимно, синовете му се бунтуват - Реан, предводител на българите, завзема Унгария - Българите биват победени в Сирмиум - Възхвала на българската войнственост - По това време българите получават от Анастасий България - Под предводителството на Виталиан българите въстават против Анастасий - Вождът Виталиан заедно с българите обсажда Цариград. Анастасий проси мир от Виталиан. Предложени от Виталиан - условия за сключване на мир - Анастасий става клетвопрестъпник - Българите отново въстават против Анастасий под предводителството на Виталиан в 515 г. - Анастасий бива наследен от Юстиниан - Какво са вършили българите от 515 до 583 г. - Зает императорът в различни войни, хуните и българите заедно вършат, каквото пожелаят - Второ нашествие на българите и хуните в ромейските предели - Оплаквания против българите на древния писател Йорданес - Друг поход на българите и хуните против Юстиниан - Писателите приписват на унгарците и на славяните много деяния, извършени от българите - Българите с хагана нанасят много щети на ромеите - Император Маврикий обуздава славяните в 593 г. - Приск пленява княза на славяните и избива много - Опитват отново да нанесат поражение на ромеите, но неуспешно - Изневиделица ромеите се натъкват на българите - Хаганът изисква от ромеите удовлетворение за нарушените договори вследствие на нападението и поражението над българите - Причината, поради която се премълчава от писателите, какво са правили българите от 515 до 582 г. - Българите с хагана, предводителя на хуните или аварите, вилнеят против ромеите. Хаганът и българите ограбват много неща от ромеите, но ги изгубва - В 599 г. хаганът отново започва война и обсажда град Томто - Сключва се мир между императора и хагана - Нечувано престъпление на Маврикий поради скъперничество - Хаганът отново започва война - В 602 г. хаганът опустошава Тракия - Маврикий бива свален, наследява го Фока; царува седем години. Ираклий става император - Лукавството на хагана - Ираклий храбро се бие с Хозрой, персийски цар - Хозрой повиква против Хераклий българите, славяните и аварите или хуните - Обсаждат столицата Цариград - Обсаждащите биват молени за мир - Не приема молбите на умоляващите - Хитростта на хагана пропада - Богородица, видяна да защищава града - Хаганът се връща в Панония - Ираклий умира в 641 г. - Наследяват го братята Константин и Ираклион с майка си Мартина. Константин бива отровен от майка си и брат си - Те обаче и двамата, осакатени, биват затворени в монастир - Констанс бива убит - Наследява го син му Константин - Българите опустошават тракийските предели - Спечелват безкръвна победа - Българите подгонват войската на императора, който купува от тях мира срещу годишен данък и им предоставя за заселване България - Опровергаване на заблуждението на мнозина - Разкъсва се съюзът между българите и хуно-аварите в 642 г. - Девет хиляди българи с жените и децата си биват избити коварно от баварците - Изглажда се спорът между историците - Какво приятелство е съществувало между хуни и българи - Константин сключва мир с българите, та да може да се свика вселенски събор - На Цариградския събор бива осъдена ереста на монотелитите - Умира император Константин Погонат. Наследява го Юстиниан - Предизвиква българите - Бива победен от българите - Изпратен на заточение. Наследява го Леонтий - Управлява Апсимар, наречен Тиберий - Юстиниан избягва от заточение - Гласи му се гибел - Търси спасение в бягство - Избягва при българския владетел - Пристига гри българския владетел Тервел - Юстиниан влиза с хитрост в града - Дава на владетеля на българите Тервел кесарска титла - Юстиниан неблагодарен спрямо българите - Българите спечелват славна победа над Юстиниан - Три хиляди българи, повикани на помощ от Юстиниан - Юстиниан бива убит - Българите опустошават Тракия - Филипик бива свален от престола и бива избран Анастасий Артемий - Сарацините нападат българите, но претърпяват страшно поражение - Анастасий моли владетеля на българите Терзел за помощ, за да си възвърне царството - Император Лъв побеждава българите с дарове и обещания - Българите нахлуват в Тракия - Императорът проследява българите - Българите въстават срещу владетеля си - Копроним предприема поход срещу българите - Победил българите - Избива пленниците - Избран бил от императора за хан Сабин, но бива прогонен - Избран бил на мястото му Телериг - Копроним отново тръгва на поход против българите - Отново действува против българите - Сключва се мир. Телериг тайно изпраща 12 000 войника за освобождаване на пленниците, които императорът избива до един - Императорът отново тръгва на поход против българите - Хитро измамване на императора от страна на Телериг - Телериг избива своите съветници-предатели - Императорът иска да си отмъсти - Императорът умира по пътя - Лъв става император, но не царува дълго - Владетелят на българите Телериг напуска царството и става католик-християнин - Умира Лъв на четвъртата година от управлението, възцарява се майката Ирина с Константин - Кардам наследява Телериг - Войските на императора биват победени от българите.

   

V - b:   Император Костантин предприема поход срещу българите, но отстъпва от страх - Константин отново предприема поход против българите - Константин претърпява поражение и бива обърнат в бягство от българите - Българите биват подстрекавани от хуните против Карл Велики - Умира българският владетел Кардам, наследява го Крум - Никифор излиза против тях - Крум дава повод за нова война - Никифор си отмъщава за нанесената му обида от българите - Крум напразно иска мир от Никифор - Един от служителите избягва от Никифор при Крум - Побеждава българите - Неговата жестокост - Крум моли за мир, но не получава - От отчаяние Крум се окуражава - Никифор бива обзет от страх - Крум го напада - Побеждава го и го погубва - Главата на Никифор, показвана за присмех - Крум избива жестоко пленените християни, които не искали да се отрекат от бога - Михаил Куропалат наследява Никифор - Българите вилнеят срещу Михаил - Българите завземат град Месемврия - Крум опустошава Тракия - Императорът не направя нищо - Двете войски влизат в стълкновение: християните се бият безуспешно - Михаил се отказва от престола, наследява го Лъв, неблагодарен към Михаил - Българите обсаждат Цариград и Одрин - Император Лъв устройва засада на Крум - Измамата на Лъв Арменец - Крум се изплъзва от засадата - Крум се разгневява и причинява огромни щети - Опустошава надлъж и нашир Тракия - Завзема Одрин, жестоко убива епископа на Одрин - Опустошава Тракия - Превзема Аркадиопол - Отново напада гърците - Лъв става враг на светите икони и наскоро бива убит от своя приемник Михаил Балбо - Спор между авторите за смъртта на Крум - Цок наследява Крум през 816 г. - Мнозина биват предадени на мъченичество от него - Не управлява дълго - Наследява го Мартагон - Бунтува се узурпаторът Тома - Мартагон оказва помощ на императора - Чудо с пленените християни, станало в България - Българите нахлуват в франкското кралство - Умира император Михаил Балбо. Наследява го Теофил - На мястото на Мартагон идва Богор - Теофил бива наследен от малолетния си син Михаил III - Описва се първото покръстване на българите - Взаимна размяна на пратеничество между Теодор и българския княз - Голям глад измъчва България и става причина за покръстването - Богор се покръства и бива наричан Михаил - Случва се и друго, което направя княза още по-ревностен във вярата - Изображение на Божия съд - Неверните заговорничат против Михаил, но той ги побеждава - Бунтовниците също безпокоят християните - Михаил моли да му се даде от Теодор земя и я получава - По онова време целият български народ още не бил покръстен - Император Михаил става богохулник, а българският цар Михаил напредва във вярата - Князът на българите Михаил изпраща до римския папа пратеничество - Достоверен разказ на Анастасий Библиотекар за пратеничеството на българите до папа Николай и обратно - Иска съвет от папата - Папата благодари Богу - Също и папа Николай I изпраща свои пратеници до Михаил - На тях също нарежда да отидат в Цариград - Причината, поради която българският княз изпратил пратеничество - Писмо на папа Николай до българския княз - Гърците и арменците учат лъжливо новопокръстените българи - Гръцки лъжесвещеник покръстил мнозина. Открита измамата, бива наказан жестоко от княза - Гърците лъжат, че при тях още изначало се получава мирото - Учат прочее още някои други суеверия - Искат да им се ръкоположи патриарх - Българите по онова време, изглежда, още не са имали епископ - 106 са били съмненията на българите - Папа Николай предписва на българите начина за подготовка на война - Предписания на добри дела преди излизане на война - Идват легатите заедно с българите в страната - Легатите поучават и кръщават народа - Похвала на княз Михаил - Иска епископ Формоза за архиепископ - Изпраща второ посолството папата - Император Михаил не приел папските легати - Императов Михаил бива убит - Наследява го Василий - Македонците побеждават на два пъти българите и си възвръщат предишната свобода - В Цариград заседава Осмият вселенски събор - Българският княз Михаил изпраща на събора свои пратеници - Реч на българския посланик Петър - Отговор на папските легати - Отговарят българските посланици - Отговор на папските легати - Отговарят българските посланици - Отговарят папските легати - Викариите на източните престоли са за гърците - Отговарят българите - Отговарят източните викарии - Папските легати - Папските легати отхвърлиха това решение - Патриарх Игнатий се извинява - Лукавството на гърците, които не допуснали добър преводчик - Князът на българите Михаил в знак на почит си отрязва косите и ги изпраща на папата - Завистливите гърци се мъчат да отклонят княз Михаил от римския престол - Използуват измама - Папските пратеници се завръщат от България.

    V - c:   Михаил им поверил своя пратеник, който носел писмо и дарове - Българите драговолно приели за архиепископ един от двамата посочени - Патриарх Игнатий изпраща на българите епископ Теофилакт - Това не е Теофилакт, чиито съчинения са запазени - Основателно съмнение, кога с умрял българският княз Михаил - Разказ на Бароний за българите при царуването на Василий - Доказва се, че това е басня - Папата изпраща легати в Цариград и при българите - Императора Василий наследява Лъв, а българския княз Михаил — от Симеон - Симеон побеждава император Лъв - Императорът повиква на помощ маджарите против българите - Маджарите опустошават България - Българският княз Симеон бива разбит от маджарите - Симеон си отмъщава на маджарите - Българите не искат да зависят от гърците даже и в духовно отношение - Войската на Лъв бива разбита от Симеон - Император Лъв Мъдри умира. Наследява го брат му Александър - Българският княз Симеон поздравява император Александър чрез пратеници - Умира император Александър. Наследява го малолетният син на Лъв - Симеон нахлува повторно в Тракия и започва обсада на Цариград - Обсъдил обаче по-добре нещата, предлага мир - Синовете на Симеон посещават младия император Константин - Симеон нахлува с войската си в Тракия - Превзема Одрин - Зоя си го възвръща отново със злато - Предприемат голям поход против Симеон - Гърците се опитват да унищожат напълно Симеон - Симеон побеждава гърците - Летописците не се съгласуват по въпроса, защо гърците нямали успех в това сражение - Роман Лакапин едва не бил ослепен. Забележка относно разногласията между летописците за този бой - Разяснение на това съмнение - Гърците молят папата да склони Симеон за мир - Симеон пренебрегва папските пратеници - Цариградският патриарх Николай моли за мир със следното писмо - Разказва се за военните действия на българите против маджарския владетел Арпад - Главното седалище на Салан - Отговор, даден от Арпад на пратениците на Салан - Иска земя от Салан - Арпад изпраща пратеничество до Салан с дарове - Салан отстъпва исканата земя на Арпад и изпраща с почести пратениците - Арпад повторно изпраща посолство до Салан и иска от него нови земи - От страх той ги отстъпва - Салан иска да си възвърне със сила отнетите земи - Арпад отговаря - Извежда войска против Салан - Салан излиза срещу Арпад, но бива разбит - Салан бива за втори път разбит с българите и гърците и проси мир - Арпад подчинява княз Глад - Историята на анонимния нотариус на крал Бела не е истина - Константин взема за свой кесар Роман [Лакапин] - Обръщат в бягство гърците - Симеон стига с войската си до Цариград - Част от българите отишли за плячка, другите по това време погинали - Симеон обсадил Одрин, погубил управителя и завладял града, но не след много време го напуснал - Симеон повторно броди из Тракия и Македония - Пристига с огромна войска при Цариград - Изисква да му изпратят патриарха и неколцина сенатори - Симеон опожарява храма на блажената дева Мария - Императорът се помолил на Богородица - Обръщение на императора към Симеон - Засрамен, Симеон обещал мир - Виждат се два орела над главите на императора и Симеон - Симеон започнал война с хърватите - Много пъти воювал с тях неуспешно. Напълно бива разбит и едва се спасил с бягство, връщайки се у дома, умира - Като починал Симеон, наследил го син му Петър. Настанал глад в България, понесени били много злини от маджарите и хърватите - Петър става зет на император Роман - Братът на българския цар Петър, Михаил въстава - Император Роман умира. Наследява го Роман Млади: той бива свален и наследен от Никифор - Умира и българският цар Петър. Наследява го Борис - Никифор бива убит от Йоан, който го наследява - Русите побеждават българите - Българите се съюзяват с русите. Нахлуват в Тракия и всичко опустошават - Изпратен бива срещу тях Варда Склир - Военачалникът Склир с малобройни войници победил грамадно множество - Императорът повежда войска срещу русите и българите - Русите биват разбити при Преслав - Императорът обсажда град Преслав - Превзема този град - Пленява също и цар Борис - Опожарява двореца и избива осем хиляди руси - Потегля към Доростол - Императорът обсажда Доростол - Нападан бива много пъти от Светослав - Побеждава най-подир с божия помощ - Русите сключват мир с императора - Императорът приел да сключи мир, но при условие русите да се оттеглят от България - Русите биват избити от печенегите - Император Йоан се връща в Цариград - Приготвя му се триумф - Императорът отхвърля като нещо ненужно триумфалното шествие - В триумфалната колесница поставя богородичната икона - Лишава българския цар Борис от царските отличия - Дарява богу българската корона и назначил Борис за магистър при двора - Българи и руси изпращат пратеничество до император Отон - Умира император Йоан, наследяват го братята Василий Младши и Константин - Василий решава да воюва с българите - Българите са поставили за царе четирима братя от благороден род и отхвърлили гръцкото иго - Най-малкият брат Самуил, избивайки братята си, станал единствен цар - Императорът извел против него войска - Обсадил град Сердика, но бидейки измамен от един свой пълководец, отстъпил - При отстъплението Самуил нападнал в тил неподготвените гърци, разбил ги и подгонил - Самуил опустошил Тракия и Македония - Превзел град Лариса и пленил градоначалника - Опустошил Пелопонес - Взел мощите на епископ св. Ахил и ги пренесъл в гр. Септа (Преспа).

    V - d:   Натоварен с плячка, Самуил се завърнал у дома си - Повторно с войските си тръгнал към Македония - Григорий Таронит бил изпратен против Самуил, Самуил пленил сина му и убил бащата - Самуил със своите бива тежко разбит от [Никифор] Уран - Император Василий лично тръгнал на поход против Самуил и превзел много градове - Василий продължил войната и превзел Верея и крепостта Сервия - И Воден, сега Видин(?) - Самуил не смее да излезе срещу Василий - Самуил претърпява поражение поради изненада на Василий и бива обърнат в бягство - Василий превзел яката крепост Перник - Император Василий постоянно водил борба с българите - В лято Христово 1001-во българите се компенсират в Трансилвания за нанесените от гърците щети - Император Василий напълно разгромява българите - Самуил бива обърнат в бягство - Голямата жестокост на Василий спрямо българите - Шр Самуил получава удар от нещастието; съвзел се, изпил много вода, разболял се и умрял - Българите си отмъщават за нанесените им злини от императора - Император Василий тръгва за Солун, за да презимува там - Василий подновява войната против българите. Превзел гр. Воден и построил там две укрепления - Превзел също гр. Мъглен и пленил подвластния на българите властел - Българският цар Гаврил иска мир, но безуспешно - Гаврил бива убит от братовчеда си Йоан Владислав - Императорът сключил мир, но доловил, че Йоан [Владислав] имал други замисли - Императорът превзема град Охрид - Императорът продължил войната в България - Императорът прогонил българите и им отнел всичкото съоражение - Йоан бива убит при обсадата на Драч - Със смъртта на Йоан [Владислав] и цялата България паднала - Българи ге се подчиняват доброволно на Василий - Българският войвода Кракра чрез сина си и брата си предал силно укрепената крепост Перник - Императорът завладява Орин [Охрид] и в царската съкровищница намерил сто товара злато - Вдовицата на българския цар Йоан [Владислав] помолила за императорска милост - Българският цар Йоан [Владислав] имал шестима синове и шест дъщери, които всички прибягнали при императора - Гръцкият градоначалник на Охрид Дафномила коварно ослепил отличния български войвода Ивац - Ксифиас станал управител на България. Императорът извършил своето [победно] шествие, придружаван от българските първенци - Умира император Василий и го наследява Константин - Печенегите нахлули в България - Мнозина български първенци биват ослепени от Константин - Умира Константин, наследява го Роман Аргир - Зоя отравя мъжа си Роман - Вече тежко болен, тя разпоредила да бъде убит в банята - Българите биват предизвикани към бунт поради големите данъци - Един неблагороден човек убедил българите да го признаят за цар. Българите въстанали под вода чеството на новия цар - Изпратени били войски за потушаване на въстанието - Воините не се покоряват на предводителя си, а се присъединяват към българите с Тихомир. Тихомир бива направен помощник на Делян в управлението, обаче бил убит от него - Българите превзели Драч и Никополската област - Алусиан, българин от царски род, избягал от императора при българите, които го поставили за помощник на Делян в управлението - Алусиан обсадил Солун, но бил разбит и прогонен от гражданите с помощта на св. Димитрий - Ако и болен, императорът тръгнал на поход против българите - Алусиан се отцепва и убива Делян. Избягва при императора. Императорът идва ненадейно и завзема цяла България - Императорът приема монашество. Наследява го Михаил Калафат - Михаил бива свален след 4 месеца. Наследява го Константин Мономах - Влашкият княз Тирах опустошава България, но бива разбит от императора - Император Константин умира. Наследява го Теодора. Тя умира след година и я наследява Михаил Стратиотик, който бива свален и се възцарява Исаак Комнин - Маджарите страшно опустошават България - Императорът се отказва от престола и посочва за наследник Константин Дука - Турците опустошават целия Изток - Константин с молитва разбива враговете - Константин умира, наследява го Евдокия със синовете си - Евдокия се омъжва за Роман Диоген и накарва да го прогласят за император - Роман Диоген взема българи и се бие срещу турците - Войната с турците трае три години - Накрая императорът бива разбит от турците и пленен, а като се завърнал, бива детрониран от своите; Евдокия бива - принудена да стане монахиня - Императорът се задължава да служи за подножие на нозете на турчина - Михаил Дука става император на мястото на Роман [Диоген] - Роман Диоген, виждайки върху си божественото отмъщение, влиза в монастир - Евдокия била принудена да стори същото - По онова време живял в България архиепископ Теофилакт, тълкувател на четири евангелия - От писмото Теофилактово узнаваме, че някога Борис е бил благочестив княз и бил построил седем църкви - Той не оставал драговолно в България - Описва суровите нрави на българите - Теофилакт бил не само учен, но и ревностен епископ - Хърватите нахлуват в България и предават всичко на огън и меч - За тези опустошения Теофилакт се оплаква в своето послание - Утешава с писмо Григорий Каматир - Какво страдали епископите в България от императорските служители - Българите измъчват своите епископи.

    V - e:   Патриархът утешава Теофилакт - Теофилактови съчинения - Императорът, идвайки с войската си, принуждава хърватите да се върнат в земите си - Българите въстават, но скоро биват усмирени - Императорът става монах, наследява го Никифор, но и той бива затворен в манастир - Алексий [I Комнин] става император - Григорий VII подтиква християнските владетели против турците - Наследникът му Урбан II успешно провежда делото - [Папата] изпраща 600 000 християни. Кръстоносците заминали за Изтока, мнозина от тях били избити от българите - Умира император Алексий, наследява го Йоан - Маджарите опустошават България - Умира император Йоан. Наследява го Мануил Комнин - Предприема се втори кръстоносен поход против турците, но той пропада поради подлостта на гърците - Скитите нахлуват в България - Умира император Мануил Комнин. Наследява го малолетният му син Алексий - Алексий бива удушен от опекуна си Андроник, който станал император - Наследява го Исаак Ангел - Българите биват обременени с данъци - Двама български вождове биват изгонени от двореца - Под началството на двамата си предводители българите се вдигат на оръжие - Прогонени от императора - Българите отново започват война - Биват принудени от пълководеца Йоан да отстъпят - Отзован бил първият военачалник и изпратен друг, слепият Кантакузин - Българите го обръщат в бягство - Асен и Петър се обличат царски. Започват възстановяването на българското царство след около 124 години гръцко иго - Император Исаак лично няколко пъти побеждава българите - Българите не обръщат внимание, а разрушават всичко около Цариград - Императорът изпраща (Константин) Аспиет против българите, когото обаче скоро отзовава - Императоръг лично тръгва на поход срещу българите, но положението се изменило и той се връща - Българите преследват императора при връщането и от засади избиват голяма част от войската - Българите нападат много градове - Императорът иска от маджарите помощ против българите - Исаак бива уловен от брат си Алексий [III Ангел] и ослепен - Българският нар Асен бил убит от българина Иванко - Иванко избягва при император Алексий. Българският цар Петър малко след брата си бива убит от друг българин - Българите претърпяват голямо поражение - След това, върнали се от бягство, излизат победители - Третият брат Йоан става цар - Йоан превзема много градове в Тракия - Иванко, убиецът на цар Асен, се бунтува против императора - Пълководецът Мануил [Камица] бива пленен от Иванко - С измама и обещания императорът привлича Иванко и го хвърля в тъмница - Мануил Камица преминава на българска страна и заедно с българите превзема много градове в Тесалия - Императорът обаче си възвръща всичко и сключва мир с Йоан - Предприет бил кръстоносен поход срещу турците. Алексий постъпва коварно с латините - Алексий бива хвърлен в тъмница от свой ласкател - Латините превземат Цариград - Българският цар Йоан завладява цяла България и Влахия - Йоан се обръща към папата - Папата изпраща при него легат, който го коронясва за цар - Папският легат изисква от Йоан да положи клетва за подчинение на римската църква - Унгарският крал Андрей задържа папските легати - Крал Андрей пуска легатите да отидат свободно в България - Българският цар Йоан бива коронясай. Знаците на българския цар Йоан са кръст с два ключа - Създават се закони за коронясването на българските царе - Епископите и свещениците в България биват миропомазани - Цар Йоан изпраща пратеници до император Балдуин Латински, но пратениците не били приети благосклонно - Разгневен, Йоан действува против латините - Откъсва от латините много градове в Тракия - Йоан превзема много градове с оръжие - Император Балдуин предприема поход против българите - Той бил обезпокояван от българите с чести нападения - Войската на императора бива разбита от българите - Йоан пленява император Балдуин и се отнася към него недостойно - Йоан превзема много градове в Тракия - Алексий Аспиета се отцепва от българите и става самовластен господар - Йоан зверски убива Аспиета, като го обесва надолу с главата - Йоан чрез скитите разоряза Тракия - Само някои градове останали незасегнати - Българският цар Йоан убива жестоко император Балдуин - Балдуин го наследява брат му Хенрих - Хенрих побеждава българите и ги усмирява - Йоан побеждава латинския вожд Бонифаций - Цар Йоан обсажда Солун - Но нападналите обсадени с помощта на св. [Димитрий] напълно го разбиват - Поминалия се Йоан наследява Борил - Той бил убит от Асеновия син Йоан; наследява го Океан - Крал Андрей посещава Океан - Обещава му дъщеря си за жена - Умира Хенрих, наследява го Роберт - В България се разпространява албигойската ерес - Синът на Асен Йоан след седем години война убива Океан и става цар - Йоан дава дъщеря си на гръцкия император Теодор - Император Теодор нападнал българите, но бил разбит и и пленен от тях - Йоан се отнася човешки с Теодор - Йоан превзема много градове в Македония - Умира латинският император Роберт. Наследява го Балдуин II - Император Йоан свързва приятелство с българите. Йоан даза дъщеря си за жена на сина му Теодор - И двамата нападат латините - Срамен договор между гръцкия император и българския цар Йоан - Императорът и Йоан, цар български, воюват срещу латините - Поставени на тясно, латините привличат на своя страна царя на българите Иван [Асен II] - Иван [Асен II] скъсва приятелството и хитро измамва гърците - Иван [Асен II] се бие на страната на латините, но получава злокобна вест и се връща, смятайки това за (божие) наказание - Иван, цар на българите, се залюбва в Ирина, дъщеря на пленения от него Теодор [Комнин] - Умира в същата година Иван, оставяйки непразна Ирина. Наследява го син му Коломан - Папата чрез писмо по братята францискани увещава Коломан към единение - Доказва, че във войнствуващата църква има само един глава - Папата и маджарската кралица работят за единение с българите - Частно послание до маджарската кралица - Гръцкият император напада България - Михаил бива облечен със знаците на царското достойнство - Императорът няколко пъти побеждава българите - Скитите, български съюзници, разгромяват императоровия пълководец Мануил - Българският цар Михаил моли за мир и го получава - Убит бива царят на българите Михаил - Константин Тих [Асен] става цар на България - Избухват редица бунтове в България - Бунтовникът Мицо принуден да бяга - Българският цар Константин изгонва съпругата си и взема друга.

    V - f:   Турчин подтикнал българите към война против императора - Българи и татари нахлуват в Тракия - Императорът се принуждава да се спасява с бягство - Папа Григорий X действува усърдно за единение с императора - Противопоставя се императрица Евлогия, която чрез дъщеря си Мария откъсва от унията българския цар - Татарите нахлуват в България. Лахан [Ивайло] свинарят заедно със себеподобни се противопоставя на татарите - Същият събира голямо множество от престъпници - Същият се вдига на бут против царя и го убива в бой - Против Лахан бива изпратен от императора Иван Асен - Императорът дава на Иван за съпруга дъщеря си Ирина - Царица Мария, вдовицата на покойния Константин, се омъжва за Лахан - Лахан бива победен и избягва при татарския хан - Царица Мария бива презряна от всички - Умира император Михаил Палеолог, наследява го син му Андроник - Григорий [Георгий] Тертер се бунтува в България и принуждава [Иван] Асен да избяга - Тертер изпьжда жена си и взема друга - Николай IV увещава Григорий Тертер към единение - Същият папа пише и на българския архиепископ - Пише по същото дело и на сръбската кралица Елена - В България брат Ангел францисканин получава мъченически венец - Българите воюват с императора - Много турци заемат в България военни служби - Умира Григорий Тертер, наследява го Михаил Тертер - Българите опустошават Тракия - Императорът им си отмъщава - Императорът превзема Пловдив - Михаил загива в бой - Наследяват го Страцимир и Войсил - Почти цяла България загива поради раздори - Войсил бива убит - Братя минорити биват изпратени в различни мисии - Българският цар Михаил посещава болния император - Това било прието зле от императора [Андроник Стари] - Андроник Млади се вдига против дядо си Кантакузин и го сваля от престола - Българският цар Михаил дава на императора повод да наруши мира - Михаил се принуждава да иска мир - Голяма война между българите и сръбския крал - Българският цар Михаил пада в бой - Братовчедът му Александър го наследява - [Иван] Александър нахлува в Тракия - [Иван] Александър взема за жена на сина си дъщерята императора - Умира император Андроник Млади - Предотвратява се голяма война между българите и императора - [Иван] Кантакузин бива заподозрян - Българите получават от императрица Анна девег града, за да обуздаят Кантакузин - Против него се разбунтувал и Йоан Палеолог - Тези кроежи биват разкрити - [Иван] Кактакузин повиква турците против българите и сърбите и ги разбива - Умира [Иван] Александър, двамата му сина спорят помежду си за царството и го изтощават напълно - Турците побеждават [Иван] Шишман и опустошават България - Унгарският крал Лудвиг побеждава българския цар [Иван] Страшимир и подчинява България. Той пленява и отвежда в Унгария българския цар [Иван Страшимир] - След като Иван Страшимир положил клетва за вярност, [Лудвиг] милостиво го освободил - Маджарският крал Лудвиг заляга за обръщението на България: изпраща там 8 францискани, които за 50 дни обръщат 200 хиляди души. Имената на обръщаните биват изпратени на генералния предстоятел - Писмо на генералния предстоятел до областния предстоятел на провинцията на св. Франциск - Голяма е духовната жътва, а малко работниците в България - Крал Лудвиг моли да бъдат изпратени до две хиляди братя - Това послание се обявява пред братята на празника на Порциункула - Българите стават схизматици заедно с гърците - След това манихеи - Заблужденията на манихеите - Българите попадат в ереста на патарените - В България още съществува и павликянската ерес - Идват 8-те францискани: носят със себе си иконата на блажената дева Мария, установяват седалището си в Чипровец - Чудотворната икона на два пъти отлита в съседната планина и бива намерена по светлината, която издава - Дават обет да построят храм - Урбан V изпраща братя минорити при българите и други народи - Папата пише послание до крал Лудвиг Унгарски - Пренася се тържествено иконата на Богородица в новия храм - Дава много благодеяния на набожния народ - Във Видин претърпяват славно мъченичество петима францискани - Турците опустошават България, след като победили Лазар Вукович и Вук Бранкович - Умира Йоан [V Палеолог], император на Изтока (Византия) - Унгарският крал Сигизмунд идва с войската си да брани България - Побеждава славно турците, иска помощ против тях от френския крал Карл -  Отговор на Баязид до Сигизмунд - Сигизмунд идва в Никопол с войската си - Поради несъгласие между християните, те губят победата - Сигизмунд се принуждава да бяга и България остава под турско иго - Баязид не направил почти нищо във Влашко - Създаден бива Съюз между братята минорити на странствуващите ради Христа - Идват в България - Състоянието на българската кустодия - „Обществото на странствуващите” придобива много привилегии - Турците обсаждат Белград - От Евгений IV биват изпратени други братя в България и Влашко - Отец Фабиан, францисканин, става инквизитор в Сикулия - Начало на папското послание - Унгарският крал Владислав с войската си в България. Корвин разбива 30 хиляди турци - Принуждава се да отстъпи по липса на продоволствие - Предприема отново подготовка за война - Сключва мир с турците - Владислав обаче се разкайва, че е сключил мир - Нарушава мира - Превзема много градове в България и пада в сражение - Ян Хуниади превзема Влашко - Корвин побеждава турците - Брат Фабиан става инквизитор в Молдова и България против еретическата поквара - Николай V изпраща в България брат Евгений Сомма - Турците започват да обсаждат Цариград - Загражда града с окоп - Генуезците идват на помощ на обсадените - На 29 май градът бива превзет - Император Константин бива убит - 40 хиляди души биват избити, а над 60 хиляди заробени - Градът три дни бива подложен на разграбване - Галата се предава доброволно на турците - Турчинът поставя на гърците патриарх - Причината, поради която обсадата и падането на Цариград се поставят тук - Заслугите на братята минорити от българската кустодия.

   Хронологичен ред на князете и царете на българите от тяхното навлизане в Европа до падането на българското царство

    Реан - Кубрат -Еспер-Требел [Тервел] - Телесен [Телец] - Сабин - Телериг - Кардам - Крум - Цок - Мартагон [Омуртаг] - Богор или Борис [Борис] - Симеон - Петър I - Борис - Самуил - Гавриил Бутелиан [Радомир] - Йоан Владислав - Василий [II] Млади - Константин [VIII] - Роман Аргир - Михаил Пафлагонин - [Петър] Делян - Михаил Калафат - Константин Мономах - Михаил Стратиотикос - Исаак Комнин - Роман Диоген - Михаил Дука - Никифор Вотаниат - Алексий Комнин - Андроник - Исаак Ангел - Асен с брат си Петър - Петър II - Йоан I - Борил - Океан - Йоан Асен II - Коломан I - Михаил Асен - Коломан II - Константин Тих - Лахан [Ивайло] - Йоан Асен III - [Георги] Григорий Терет или Тертер - Светослав Тертер или Терет - Михаил [Георги II] Тертер или Терет - Михаил III Страшимир или Стратимир [Шишман] - [Йоан] Александър - Шишман и Страшимир;

- Лудвиг Унгарски - Мария Унгарска - Карл II Унгарски - Сигизмунд Унгарски и Бохемски - Баязид I Илдъръм, султан турски - Сюлейман Емир, султан турски - Муса или Мойсей Куручелеби - Мехмед I, брат на Сюлейман и на Муса - Мурад II, син на Мехмед - Мехмед II, син Мурадов.

Край

Бележки (Иван Дуйчев)  [[ Бележките са вкарани в текста, В.К. ]]

Азбучен указател (именен, географски и предметен). (Карол Телбизов)

ГОВОРЕЩАТА АЗБУКА НА БЪЛГАРИТЕ

Говорещата азбука на българите 

Глаголицата - първата старобългарска азбука

Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща изричам „дума“ (такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“.

Руническите знаци, използвани дотогава от българите, идентифициращи се отчасти със старата сарматска ортографическа писменост и алано-българското руническо писмо, за разлика от глаголицата, не били азбучно писмо и не представлявали същинска писменост, състояща се от букви, изписващи всеки отделен звук, с която да могат да се записват конкретните звуци, фонеми или срички  и по този начин да могат да се напишат книги или да се превеждат  големи литературни или теологически произведения от други езици.

Те представлявали  просто определен вид символни знаци, идеограми, обозначаващи съюзи, обединения,  различни образни понятия за идентификация на произход, на предмети или на животни, използвани били още и като древни родови знаци (тамги), а също и като лични и владетелски знаци. Но това не било достатъчно самите те да послужат за превеждане в пълнота на огромното количество богослужебни книги, необходими за християнското богослужение.

Може да се каже, че двамата братя Кирил и Методий взаимстват много от тези  старобългарски символи, за да оформят глаголическите букви с които да запишат сложните звукове от езика на мизите от Солунско и българите от Брегалница в югозападните територии на тогавашна България. 

        Може да се каже, че светите братя Кирил и Методий взаимстват много от тези стародавни български символи, за да оформят глаголическите букви, с които съумяват да запишат, както специфичните звукове от езика на мизите, живеещи по онова време в района на Солун, така и звуците  от езика на словенските племена  от поречието на реката  Брегалница  в Македония, включени в югозападните български земи, така и тези от езика на т.н. „славянски” племена от "българската група" – абодрити, тимочани, браничевци, които били наричани с общото име "моравци", обитаващи по  северозападните български граници.

      Това от своя страна означава, че в своята специфична езикова характеристика, всичките тези езици, на всички тези многобройни племена, безспорно са притежавали една и съща обща, идентична звукова основа, което сочи и към техния общ произход, т.е. те са "употребявали един език, като българите", както пише и  архим. Йоан Раич в "История разних словенском народъ", през 1794 г.

Още повече, че звуковете "Б" и "Ъ", заложени чрез букви в глаголицата, са сакрални символи именно в езика на българите.

       Факт е, че през 855 г., явно със знанието на българския владетел Борис I, тъй като по това време тези земи са били вече включени в границите на българската държава, Свети Константин-Кирил Философ провежда своята легендарна  мисия в източна Македония, по поречието на река Брегалница. Там той покръства в християнската вяра близо 54 хиляди души от местното население. За мисията на Св.Константин сред българското население от долината на река Брегалница има данни в краткото му житие (“Житие и подвизи на преподобния наш отец Кирил Философ”), съставено не по-късно от края на X век, най-вероятно в охридското книжовно средище.

        “След това той (Кирил) отиде на р. Брегалница и там намери няколко от словенете покръстени (и обрѣте ωт словѣне нѣколико крщенѣ). А които пък намери непокръстени, той ги покръсти и ги обърна в православната вяра. И създаде им букви на  словенски език (и написавь имь книгы слωвѣнскым ѧзыком). Тези, които обърна в християнската вяра, бяха 54 000.”

         Но нека видим за кой народ, всъщност, солунските двама братя Кирил и Методий създават своята говореща азбука - глаголицата, като се има в пред вид, че понятието "СЛАВЯНИ" е употребено за пръв път като общо понятие в историята много по-късно,  едва в средата на 16 век, за пръв път от бенедиктинския монах от хърватски произход Мавро Орбини в книгата му „Царството на славяните“? 

        Фактически, в ранните византийски текстове се говори само за Σκλάβήνοι, Sclaveni, словени или склавини, не и за славяни, понятие, което било  измислено от този хърватски писател  чак през 16 век.

         През далечната 854 г., когато по-малкия от двамата братя, Св. Константин-Кирил Философ осъществява своята легендарна покръстителска мисия сред населението  по поречието на р. Брегалница, в югозападните територии на тогавашна България, както и известната си мисия във Велика Моравия -  ТАКОВА НАЗВАНИЕ на народност просто не е съществувало!
       
        Теофилакт Симоката, ранновизантийски историк от началото на 7 век, обаче, пише съвсем ясно за кого става въпрос, когато се споменава народа склавини, в своята "История": 

       „Гети, наречени още склавини, прекосяват границите на Тракия ... Склавини, или гети, защото така бяха наричани в древността."

      Т.е. склавините  - това са потомците на старото тракийско население - гетите, прогонени от римската инвазия на Балканите.  Страбон, един от най известните римски  географи и историци,  също е пределно ясен когато казва, че мизите и гетите са от един и същ произход и говорят езика на траките.

През 2000 година излиза книгата на унгарски писател и историк Петер Юхас "Кирил и Методий в Българската Моравия",  в която като се опира на редица извори, които не са взаимно зависими (анонимният "Баварски географ", "За управлението на империята" от византийския император Константин VII Багренородни, сведенията на абат Регинон и на Гардизи), Юхас показва убедително, че моравската мисия на Кирил и Методий не е била в онази Моравия, разполагаща се на територията на някогашна Чехословакия, а в истинската Велика Моравия, която през IХ в. е била съставна част от българската държава.  - http://www.promacedonia.org/pjm/pjm_1_4.htm

Според него от цитираните източници е видно, че по това време са съществували две Моравии, теза, застъпвана и от редица други учени, между които и авторитети като Имре Боба, Сенга Тору, Петер Пющпьоки Над и др.

 Юхас се спира и на териториалния обхват на владенията на Моймир I и Ростислав, разглежда съдбата на славянските племена от т.нар. "българска група" – абодрити, тимочани, браничевци, които били наричани с общото име "моравци" и които били откъснати от България през 818 г., а след това част от тях наново влезли в границите на България, по времето на българския владетел Омуртаг, който  превзел региона на Посавска Хърватия от Панония,  и района на Срем/Сирмиум отново попаднал в български ръце.

 
Особено внимание авторът е отделя  на сведенията на енциклопедично образования византийски император Константин VII Багренородни, който пише за две Моравии, наричани от него "Мегали Моравия" и просто "Моравия".

 Според византийския император, "на юг от тях (от маджарите, б.м., Н. И.) се шири Мегали Моравия, т.е. страната на Светополк, която… напълно опустошили и завладели. А към планините тюрките (маджарите, б.м., Н. И.) граничат с хърватите." На друго място той пише, че на близката до маджарите "източна граница са българите, отделени от река Истрос, която наричат още Дунав, на север от тюрките са печенезите, на запад от тях – франките, на юг – хърватите."

 Противоречивото на пръв поглед "двойно" съседство на маджарите на юг – един път с "Мегали Моравия" и втори път с хърватите е обяснено съвсем логично: императорът разказва за положението преди и след войната: опустошената и завладяна от маджарите Мегали Моравия вече не би могла да им бъде съсед. Анализът на тези откъси е твърде важен, тъй като той показва, че Велика Моравия не е тъждествена с днешна Моравия и Словакия – просто тези области никога не са били на юг от Унгария.

Нещо повече: Константин Багренородни пише за разположения на завоя на река Дунав Сирмиум (средновековният български град Срем, с чието завладяване от византийския император Василий II през 1018 г. приключва "българската епопея" на цар Самуил и войводите му, днешна Сремска Митровица в Сърбия), който е "на два дни път от Белград, и от тях започва Мегали Моравия – непокръстената".

Авторът заключава, че според сведенията на император Константин VII Багренородни, Мегали Моравия "се е намирала между Драва и Сава, областта Сирмиум, и оттам на юг до река Морава, а на север Мегали Моравия се е простирала до района на река Тиса при нейното устие в Дунав" (с. 20). Юхас смята основателно, според мен, че тогавашната Мегали Моравия е граничела на юг с хърватите и българите.


Авторът особено набляга и на известието за ръкополагането от страна на папа Адриан II на Методий за епископ "на престола на св. Андроник, един от седемдесетте апостоли Христови", т.е. в Сирмиум (Срем, дн. Сремска Митровица).
 

Една от хипотезите за произхода на името на днешния гр. Срем е градът да носи името Сирмиум в чест на царя на трибалите Сирм.  Друга от възможните хипотези за произхода на името произлиза от взаимстваното тракийско име сермиос -течение, потой, порой, което при траките е близко до староиндийската дума за "течение" sarmah. Подобно допускане за подобно речно название на града е, че както в древността, така и днес градът е разположен по течението на река Сава по двата й бряга.

Със сигурност се знае, че долното течение на Дунав се е наричало от дълбока древност Istar и вероятно средното течение на Дунав се е наричало от древните панонски жители Сермиос или с латинизираното Сирмиус, по топонимиката на които разпознаваме техния тракийски произход. Причина за подобно тълкование в семантиката на града Сирмиум е неговата близост до река Сава и река Дунав.

 По-късното сръбско име на областта е Срем и то е производно на Сермиос. Сборното име на племената сармати идва от многобройния им състав - "народ като порой". Едно възможно доказателство е и град Сармизегетуза - град на сармати и гети.

По време на тетрархията на Рим, Сирмиум е столица на провинция Илирия. В  проповедите сред езичниците апостол Павел се спира първо във Филипопол, а след това през Сердика се насочва по Виа Милитарис до Сирмиум, където основава своя апостолическа църква.  Накрая постигнатото от Симеон обявяване от Цариград на българската църква за автокефална и преобразуването й от архиепископна в патриаршеска, довежда до присъединяването на епископията на Срем, към българската патриаршия.

Много важно е уточнението на автора, че Методий е бил "български епископ, респективно архиепископ", защото отишъл "неслучайно" не в Сирмиум, а в град Морава, който от 865 г. е "едно от митрополитските седалища на българската държава".

 Чрез доказването на съществуването на две Моравии той коригира създаденото в науката мнение, че Пространните жития на Кирил и Методий (известни и като Панонски легенди) и съответните им кратки жития, както и тези на най-близките им ученици Климент Охридски и Наум, съдържат противоречиви сведения. До голяма степен объркването е предизвикано от обединяването на двете Моравии от княз Светополк към 873 г.

 Струва ми се, че Петер Юхас е успял да усети и причините, поради които "моравската мисия" на Кирил и Методий е била в България: стремежът на Византия да постави северната си съседка в зависимо положение (с. 60 сл.). Като цитира изказани мнения за българския произход на Кирил и Методий, авторът засилва по убедителен начин доводите на техните автори. Интересни са разсъжденията му за пълното "премълчаване" на дейността на Кирил и Методий във Византия (с. 70-75), както и предположенията "…времето на Моравската, а още по-точно на Българско-Моравската мисия съвпада с времето на покръстването на България, и не само съвпада, но и самата мисия е част от споменатото покръстване" (с. 76); братята Кирил и Методий "са преминали от българите при моравците и са разгъвали дейност за привличането и на едните, и на другите към християнската религия" (с. 78).

 Петер Юхас се придържа стриктно към сведенията на изворите, съгласно които "първият епископ на Панонската Морава, тогава в България, е бил Методий".

Това съобщение напълно се покрива с вече цитираното известие на Хоматиан, че "Методий бил поставен за архиепископ на Моравия и България" (с. 165). Авторът е категорично против порочната практика за отъждествяване на Моравия в бившата Чехословакия с истинската (Българската) Великоморавия от IХ в.!
 

Това са зелените полета на Поморавието , където тече южната или т.н. българска Морава, сливаща се със западна Морава , за да продължат към Дунава  двете заедно, като Велика Морава… Някога изконни български земи, в които са издигнати великолепни храмове и манастири, днес те се намират в източна Сърбия.
Именно в Поморавието е бил и средновековния български град Крушевац. До, и през османското владичество, населението на града е от български произход. В Анонимния препис на Паисиевата история, публикуван от Марин Дринов, Крушевац (упоменат като град Круша), заедно  с Кладово, се споменават като най-западни части на Северна България. В преписа, датиран около 1806 г., градовете в България са дадени в четири области (Мизия, Тракия, Македония и Дардания). Круша фигурира като последен, най-западен град на Тракия. Посърбването на Крушевац започва след включването на града в Сърбия през 1833 г. Стефан Веркович в две свои писма от 1878 и 1879 г., адресирани до руските власти (публикувани от Иван Шишманов), изрично отбелязва, че населението в областта говори български, а не сръбски език.

Някога тук се простирала Браницката или Браничката епископия, която все още е титулярна епископия и на Българската патриаршия. Център на средновековната Браничевска област бил Браничево, средновековен български град до  днешния Костолац, Браничевски окръг. Крепостта му по нейното значение се счита за средновековен продължител на античния Виминациум.. През 11 век Браничево е средищен град на епархия на Охридската архиепископия, чийто център след това е преместен в Моровиск.

Градът Моровиск в средновековието е бил разположен на Дунав, при устието на река Морава, между Белград и Браничево. На църковния събор в Цариград в 879 година присъства епископ Агатон Моравски. Моравската епископия е изброена в грамотите на император Василий ІІ. По-късно тя се слята с Браничевската епархия. Това били старите български земи, в които княза на моравяните Растица  известен от германските летописи,  като Ростислав,  поканил  светите братя  равноапостоли Кирил и Методий за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език.  На тях се дължим и създаването на азбуката глаголица – първата азбука, която служи за писменост на езика на склавините, потомците на някогашните гети и на европейските мизи…

Само за яснота искам да допълня, че моравяните дори по съвременните красификации са южнославянско племе от българската група, участвало във формирането на българската народност. По всяка вероятност, етомологията на името е екзоним и произлиза от местозаселението им – Поморавието, името на която област е във връзка с името на река Морава и областта също носи името си по нея.


Нека си спомним, че според Страбон, земите на гетите се простират далеч на запад до Германия (чиято източна граница е Висла). Този огромен тракийски народ е населявал и черноморските степи. Така, че венетите/вандалите, антите и склавените ( или т.нар. "българска група" – абодрити, тимочани, браничевци, които били наричани с общото име "моравци") говорели на склавонски/склавенски, който всъщност се оказва пак гетски и дако-мизийски, т.е. "употребявали един език като българите" Архим. Йоан Раич "История разних словенском народъ" 1794 г.

Според едно свидетелство на дякон Георгиос Писидес (580 – 634), който е живял по времето на император Ираклий - (610 – 641г): „Войната не беше единична, т.е. само против един народ, а беше обща и отправена против много сродни и много съюзни народи, защото славянина държеше с хуна, а скита с българина, а също и мидиецът със скита. Макар, че говорят различни наречия и живеят на различни места и се отличават един от друг, те отдавна крепко са се съединили и са повели обща война против нас, защото искат да запазят своето неприемливо верую, вместо нашето точно установено верую.” Според прекия свидетел Писидес независимо от различните имена давани на хуни,скити,мидийци славяни,българи ТЕ СА СРОДНИ И СЪЮЗНИ НАРОДИ И ИМАТ ОБЩО ВЕРУЮ.Страбон също е пределно ясен когато казва, че мизите и гетите са от един и същ произход и говорят езика на траките.

 Касиодор през VI век пише: "Българите са стар мизийски или илирийски народ", същото казва и един доста показателен източник от XI век - Михаил Аталиат: "Мизи са със сигурност българите, които по-късно получили своето ново название". Лъв Дякон (византийски историк от 10 век) упорито нарича българите мизи.

За византийците думите мизи, скити (сиреч гети и сармати) и Българи означават едно и също, използват ги като синоними. Византийските хронисти Йоан Скилица и Георги Кедрин, съобщавайки за разгрома на византийците при реката Ахелой 917 г. от цар Симеон, пишат, че: “ МИЗИЕЦЪТ СИМЕОН РАЗГРОМИ ВОЙСКАТА НА ХРИСТИЯНИТЕ (РОМЕЙЦИТЕ) СЪС СВОЙСТВЕНОТО НЕМУ СКИТСКО БЕЗУМИЕ". Скилица нарича Симеон мизиец, защото българите са считани за мизи, какъвто е и техния владетел.

Също така в "Кратко житие на св.Климент Охридски" (или още Охридска Легенда), пише "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия."

Ето това са били всъщност и  земите, за които била предназначена свещенната българска азбука - глаголицата, създадена от двамата първоучители - братята Кирил и Методи – земите, завладени по това време от българите и обитавани все още от потомците на някогашните тракийски племена гети и мизи, които по късно били наречени склавени или словени, т.е. „хора на словото”.

В цялото изговаряне на старобългарската азбука и в тоя ред, в който тя е наредена, според Раковски, някои учени мислели, че се скрива в нея старото съкратено българско вероизповедание – „Верую-то” на някогашната ни стара религия.

Тълкуването на това „Верую” ние намираме в „Ключът” на Раковски, който е следният:

1.Аз буки веди (А, Б, В) – аз буквите се уча да познавам/зная (на санскрит „веда” е знание, от същия индоевропейски корен, от който произлиза староб.”ведение”),
2.Глаголи добро есть (Г, Д, Е) – да можеш да ги казваш /да ги изговаряш е добре, т.е. добре е да си речовит! - От староб. "глаголи", което означава говоря, казвам, изричам. 

Израза има, обаче, и друго, сакрално значение: "Говорят те "Доброто съществува!" ("Казват "Бог е с нас! ").
3. Живети сияло/дзяло земля (Ж, S-дз, З) – Живей по-много със земята/ живей като едно цяло със земята.
4.И йота иже гервь (И,Й, I, Гх)– И не по-малко (на йота) от нея (иже) ще си плодовит (гервь) / И ни по-малко от нея ще си плодовит. ( Гервь, (герь) е старобългарска дума изразяваща изобилие от жизнена сила, мощ и плодовитост.)
5. Како люди мислите ( К, Л, М) – Каквото хора да мислите (за бъдещето)
6. Наш он покой (Н, О, П) – наш ще е покоя/ ще достигнем радостта (старобълг. покой от *po-kojь - авест. радост“)
7. Ръцы слово твърдо (Р, С, Т) – Кажи твърдо думите:
8. Укъ (учити) фъртъ хѢръ (У, Ф, Х) – който се учи хвърля божия светлина/ учещия се излъчва божията светлина/промисъл.
Името на буквата Ф - ФРЬТЪ идва от глагола хвърлям (бързо), разхвърлям. Църковната буква Х била знак, символ, с който означавали невеществени, свръхестествени явления), оттам - ХѢРЪ - божествен разум/сила/промисъл; ОУКЪ ФРЬТЪ ХѢРЪ - учещия/знаещия хвърля божията светлина/промисъл.
9. Чръв ща/шта (Ч, Щ) - В старобългарския календар месец чръвен означава сърпен или жътвен, а чръв е сърп, в заповедна форма  „Ще жънете", т.е - Жънете (знание)!
10. Отъ ша ци! Еръ, ер, ери! (Това са буквите - Омега, Ш, Ц, Ер голям (Ъ), Ер малък (ь), ы-Еры) – Стиха се превежда  като:  Въздигайте духа си! Изправени бъдете, нагоре се извисете! Ето защо е така:
В глаголицата, а после и в старата кирилица обичали да пишат омегата под буквата "т", за да напишат предлога "от". Преносното й значение означава „край” . От алфа до омега. От началото до края; изцяло. Алфата и омегата (на нещо). Най-важното, същината.
Що се отнася до буквата „Ш” тя  е част от най-трудните за проумяване и обяснение букви в глаголицата, заедно с Щ, Ц и Ч.  Букви с подобен вид има в етиопските и арамейските писмена, но те звучат по друг начин!  „Ш” е от малкото букви, която изглежда еднакво и в двете български азбуки – глаголица и кирилица.  Руския езиковед Кондратов  разглежда нейните знакови предшественици, като произлезли от египетския йероглиф  «ша»,  обозначаващ наводнено поле / или низина - плодородна земя.
Глаголическата буква „Ц”е  произнасяна като „цы” или „ци”,  има я в коптското и арамейското писмо. На санскрит , обаче, думата cetati (cit) се произнася  „цит”  или цитати/читати и означава - възприемам, виждам, разбирам постепенно, обучавам се безспирно.  Ци, това, е  въздигащата се  непрекъснато като спирала (от началото на плодородната земя) нагоре енергия  на  човешкия дух,  вложен в душата му като сила, чувство и мисъл.
Така първата част от този акростих „ Отъ ша ци”  приема значението: „Въздигайте духа си! А продължението "Еръ, ер, ери" - "Изправени бъдете! Нагоре се извисете!"

11. Ят! Юнъ (Юсь – от рус.)  Йот/Йо! (Ю, Я, Iо) - С Божия помощ! Както (Той) ни учи! Пристъпете!” - Ⱑ, Ⱓ, Ⱖ.
В глаголицата буквата Ⱑ - ЯТ (E-ДВОЙНО) символизиралала знака за Божия помощ, сила и защита. Буквата  “ЯТ” - Ⱑ - (E-ДВОЙНО)  свързвала заедно Божествения и човешки принцип, както любовта свързва хората в едно семейство. Това е звукът, който носи в себе си цялата сила на азбуката, като символ на Божия помощ.  Тя символизирала  самата Божия сила.
Буквата Ю - Ⱓ- била създадена, като съчетание на два други звука – „й“, „о“/„у“ - „иже онъ – „като Него”, „иже онъ укъ”- „както Той ни учи”. Отпадналата буква Ⱖ - ЙО/ЙОТ/,  била изобразявана със стрелка нагоре  и символизирала постъпателно движение напред.
Така глаголически букви Ят- Ⱑи Юнъ - Ⱓ(Ю), Йот – (последната преди отпадането си), участвали в предпоследния стих от акростиха на глаголическата азбука на Св.св. Кирил и Методий, който гласи : „С Божия помощ! Както (Той) ни учи! Пристъпете!” - Ⱑ, Ⱓ, Ⱖ.
12. Ен он, йен, йон! - към първоизвора, богодарен и благодатен - Ⱔ(е^н), Ⱘ (о^н), Ⱗ (йе^н), Ⱙ  (йо^н).

Тук Ⱔ (ен), Ⱘ (он) - Ен он/ Енон (гр. Αἰνών, от английски-Æнон, от евр. е Извор, (същ.) начало, източник, първопричина, първоизвор; Ⱗ - йен - е кратка форма на Iain, Eian, /Айан/, Eòin, Ján (слов.) - Божи дар, богодарен, а Ⱙ - (йон) – кратка форма на името Йоан (Yôḥanan), означава дарен с божията благодат/„благодатен“ !


"ЖИВЕЙТЕ КАТО ЕДНО ЦЯЛО СЪС ЗЕМЯТА"....
безкрайната мъдрост на предците ни...

„Аз буквите се уча да познавам,
Говорят те "Доброто съществува” ("Добре е да си речовит).
Живей като едно цяло със земята.
И не по-малко от нея ще си плодовит.

Каквото хора да си мислите,
наш ще е покоя/ наша ще е радостта
Кажи твърдо думите:
който се учи, хвърля божията светлина.

Въздигайте духа си! Знание жънете!

Изправени бъдете! И се възвисете към простора необятен!

С Божията помощ! Както (Той) ни учи, пристъпете -

към първоизвора, богодарен и благодатен.“

Аз буки веди.
Глаголи добро есть,
живети дзяло земля,
и йота иже гервь .
Како люди мислите,
наш онъ покой.

Ръци слово твърдо -
оукъ (учити) фъртъ хѢръ.
Отъ ша ци! Чръв ща!
Еръ, ер, ери!
Ят! Юнъ! Йо!
Ен - он, йен, йон!

1.АЗЪ, 2. БОУКЫ, 3. ВѢДѢ, 4.ГЛАГОЛН, 5. ДОБРО, 6. ЕСТЪ, 7. ЖНВѢТЕ, 8. ДЗѢЛО (SѢЛО), 9. ЗЕМЛIА, 10. И, 11. ЙОТА, 12. НЖЕ, 13. Г’ЕРВЬ, 14. КАКО, 15. ЛЮДЬIE, 16.МЪIСЛНТЕ, 17. НАШЬ, 18. ОНЪ, 19. ОНЪ, 20. РЪЦН, 21. СЛОВО, 22.ТВЬРДО, 23. ОУКЪ, 24. ФРЬТЪ, 25. ХѢРЪ, 26. ОТЪ, 27. ША, 28. ЦН, 29. ЧРѢВЬ, 30. ШТА, 31.ЕРЪ (Ъ), 32. ЕРЬ (Ь), 33. ЕРЪI (Ы), 34. ЯТ/ ѢТЬ (E-ДВОЙНО), 35. ЮНЪ/ЮСЬ , 36. ЙО /ЙОТ (ОТПАДНАЛА), 38. ЕН, 39. ОН, 40. ЙЕН, 41. ЙОН, 42. КСИ (ОТПАДНАЛА), 43. TИТА (ДНТА), 44. V(И)ЖНЦА (Ü). (изписването е според таблицата, която е поместена в Кратката българска енциклопедия).




Следва продължение ....ГОВОРЕЩИТЕ  БУКВИ - 2 част... http://alexandradelova.blogspot.bg/2017/03/2.html