След публикуването в този блог на олтарни плочи от църкви и параклиси, изписани на Кирилица, която днешните учени не могат или може би не желаят да разчетат, получих множество отзиви, някои от които съвсем разбираемо изказваха съмнение в моята теза, че това е древна писменост. Все пак никак не е лесно да приемеш изведнъж, че постулати, с които си закърмен от началните години на образованието, са неточни, непълни или откровено неверни. И наистина, в случая с Плочите подобен скептицизъм би имал основание, ако не се намираха и други доказателства за това, че буквите от Кирилицата се срещат на Балканите далеч преди св. Кирил Философ да се заеме с делото си.
Тази публикация е посветена именно на древните надписи по българските земи. В много от тях срещаме букви и знаци, които разказват напълно различна от официално приетата версия за произхода на българската азбука (а и на латиницата). Подбрал съм 34 изображения на надписи, които ще публикувам в следния порядък: в този постинг изображенията са групирани условно в хронологичен ред от праисторията към Средновековието. Подредбата е твърде условна, защото много от знаците ‘прелитат’ с лекота от една епоха в друга и се налага да изоставям хронологията, за да показвам паралелите, прескачайки цели хилядолетия. Тъй като изображенията са много, ще се стремя да сведа текста и обясненията до минимум и ще оставя снимките да говорят. Много от надписите се публикуват за пръв път в Мрежата.
В следващата публикация ще се фокусирам върху отделните буквени знаци и ще използвам тези и други изображения заедно с редица интересни таблици, за да онагледя следните тези:
1. Голяма част от буквите в Кирилицата (също и в латиницата, а най-вероятно и в други азбуки) са използвани от предците на българите тук на Балканите още от Неолита.
2. В обширния район-люлка на българската цивилизация (Балканите и Мала Азия) в различните исторически епохи са създадени стотици, ако не и хиляди писмени знаци, част от които се използват и до днес от много народи по света; Още от Праисторията насам предците ни са имали своите центрове на писменост, св. рода книжовни школи, които са използвали и разпространявали множество свещени знаци, закодирали в простите си геометрични форми дълбочината на Вярата и Науката им.
3. Заслугата на Кирил и Методий е в подбора и организацията на малка част от наличните вече писмени знаци в съвременна азбука, а не в ‘изнамирането’ на нови букви;
4. Олтарните плочи, изписани на Кирилица, които срещаме на няколко отделни места в днешна Южна България, се явяват продължители на една писмовна традиция, чиито корени лежат дълбоко в праисторията и показват привързаността на българския народ към буквите, знаците и символите, които той е създавал и използвал през хилядолетията.
Обхващането и анализът на толкова обширен епиграфски материал далеч не е по силите на един човек. Само приносът на много изследователи и усърдна задълбочена работа ще ни доближат до разбирането за истинското значение и мащаб на един от най-великите цивилизационни импулси, родени в нашите земи от нашите предци – създаването и развитието на Писмеността.
Желая на всички читатели вълнуваща среща с най-старата писменост в света, създадена от нашите предци.
Глинена плочка с писмени знаци, Долнослав, ок. 4-то хил. пр. Хр., Пловдивски археологически музей. На най-горния ред се вижда ясно буквата А. В зависимост от прочита там могат да се видят и букви Н и Ш или подобни. Публикува се за първи път в Интернет. Всички датировки, които посочвам по-долу, са дадени от археолозите, открили артефактите.
Глинена плочка с писмени знаци, Долнослав, ок. 4-то хил. пр. Хр, Пловдивски археологически музей. Публикува се за първи път в Интернет.
Плочката от Градешница, 5-о хил. пр. Хр. Източник: www.runitravel.com Освен с всичко друго този артефакт е забележителен и с това, че е разделен на редове – Глинена тетрадка – традиция, която ще срещнем и в други надписи, съхранила се и до много по-късни времена – в някои от олтарните Скрижали, вече върху камък.
Плочката от Градешница, 5-о хил. пр. Хр. Обратна страна. Източник: http://www.runitravel.com/
Печатът от Караново, Източник:http://www.runitravel.com/.
Знаци, разделени на 4 групи от кръст не липсват през праисторията. А дали печатът от Караново не е предтечата на просфорните печати ИС-ХС-НИ-КА, ползвани до наши дни?
Кирилица на 8 000 години: Следващите 4 надписа са открити в неолитното селище Анзабегово, дн. БЮР Македония
Последният надпис е уникален, тъй като ‘съжителства’ с орнаменти, нанесени с нокът върху керамиката. Ноктената техника е характерна за Неолита на Балканите.
Четирите надписа от Македония препечатвам от изключителния сайт на д-р М. Мерлини, посветен на (както той я нарича) Балканската Дунавска писменост http://www.prehistory.it/fase2/mappa.htm
(Държавите на картата са линкове, показващи изображения на надписи, намерени в съответните страни). Надписите, които италианският учен е събрал, изобилстват от кирилски и латински букви, ‘арабски’ цифри(!) и рунически знаци, използвани хилядолетия след това от ‘прабългарите’. Многото аналогии между древните балкански писмени знаци и ‘по-късните’ линеарни и рунически писмености са разработени и онагледени в табличен вид от Павел Серафимов – Спароток:
http://sparotok.blog.bg/politika/2011/05/24/tainata-na-nasheto-znanie.752849
ttp://sparotok.blog.bg/politika/2011/10/13/zashto-zapadniacite-shte-nauchat-bylgarski-ili-tainata-na-li.834568
http://sparotok.blog.bg/politika/2010/01/23/proizhodyt-na-starobylgarskite-runi.478196
Таблица, сравняваща знаци от праисторическата европейска писменост (Градешница, Караново, Винча и др.) с много по-късната писменост Линеар А, открита за пръв път на о-в Крит.
Изключително ценен е и трудът на Kikowsky върху праисторическите изображения (те надали могат да бъдат датирани точно, за нас е важно, че са изключително древни) от пещерата Магура. Там той открива над 10 знака от Кирилицата: Б, Д, Е, И, К, Н, О, Р, Т, У, Ф, Х, Ъ, Ѣ.
Както ще видим и по-нататък, това съвсем не е изключение, нито случайност и букви от Кирилицата масово присъстват по праисторическите и тракийските надписи и то с абсолютно идентично на днешното изписване, запазено през последните 8-10 000 години!
Източник: http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/thumbnails.php?album=286&page=3
Благодарение на усилията на Йордан_13 днес разполагаме с точно заснемане на Ситовския надпис и можем смело да посочим изобилните му аналози сред руническите знаци от Плиска и Преслав, скалните надписи от времето на траките и праисторическите знаци на Балканите:
(Б.р. - за щастие от поста на г-н Сребрин Сребрев в платформата http://prarodinata.blog.bg/history/2017/05/15/.1546868?fbclid=IwAR0UgpwK_GHe3Rj_leep-CxxpOtNpTdIdmHMMsf4niYKj9LqwiLW1zB-6oQ - озаглавен "Надарският надпис все пак съществува – първи снимки след 50 години" - става ясно, че към 14.05.2017г. надписа отново е бил точно локализиран, като е в сравнително добро състояние, което позволява да бъде изследван.)
Надписите по българското съкровище от Наг Сент Миклош. Източник: N. Mavrodinov, Le trésor protobulgare de Nagyszentmiklós, Budapest 1943
Теориите за него са много, но изследователите са единодушни за българския му произход. Най-вероятно съкровището е сбор от предмети от различни епохи, а надписите по него са еклектични: рунически, кирилски, линеарни, ‘гръцки’, ‘праисторически’… Каква по-добра илюстрация за това, че дедите ни са използвали огромен брой знаци, чувствали са ги познати, близки и свои и не са ги делили на подобни категории?!
Руните от Плиска (7-9 в.), родови тамги от Родопите (записани през 20-и в.) и знаци от западнобалканската праисторическа култура Винча (5500 и 4500 г. пр. Хр.) Приликите ли са повече или разликите?!
Източник: архивът на краеведа Сарандалиев от Смолян.
Две таблички със знаци от Винча. В следващият постинг ще представя още много знаци от тази праисторическа писменост.
Табличка от Диспилио (бълг. име Дупяк), дн. Гърция, ок. 5300 г. пр. Хр.
Находката е обявена публично през 1994г.
на научен симпозиум в гр.Солун. Радио-въглеродния анализ на частично
повредената и своевременно консервирана дървена табличка (сн.8) датирал находката
в период между 7260 и 5260 г. пр. Хр. Символите
върху нея очевидно принадлежат на култура Винча, т.е. тя се явява още един
образец на писмеността на Дунавската цивилизация.)
Особено интересен е надписът от Драгойна, Първомайско. По традиция малцината учени, които признават съществуването му, пренебрежително го окачествяват като ‘гръцки’. Изключително показателни за това ‘академично’ предубеждение са два знака, които са традиционни за старата балканска писменост и за ‘прабългарските’ руни: ‘стълбичка’ (правоъгълник, разделен на две, три или повече равни части от успоредни линии) и ‘маказ’ (два триъгълника, допрени с върховете си).
Районът около Драгойна е един от центровете на тракийската писменост. Неслучайно там откриваме и плочата с кирилски букви.
Маргумски надпис
За съжаление на някои наши видни последни инстанции по въпросите на българската писменост Маргумският надпис, е датиран 1-6 в., открит е близо до Пожаревац при разкопки на римския град Маргум, кирилските букви в него изглеждат стряскащо съвременни, точно както и тези от Плочите и едва ли може да бъде характеризиран като ‘дюлгерски’ (по В. Фол и свитата й).
Отново напомням, че плочата от Драгойна е намерена в тракийска могила, а плочите от Гела и Ш. Лъка – на мястото на доказани тракийски светилища. И трите плочи заедно с Маргумския надпис и Бакарната книга (снимки, таблица на знаците и анализи тук:
http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=2730) съдържат голям брой кирилски букви и със сигурност са доста по-ранни от 9-и в.
http://www.scribd.com/doc/21728135/MARGUMSKI-NATPIS
Чипровски надпис
Чипровският надпис от м. БудиСлавица е публикуван за пръв път в книгата на Н. Николов ‘Чипровски старини’. Издялан на камък редом до широко разпространеният и на ‘тракийски’ светилища на Балканите и в Мала Азия ‘типичен прабългарски’ знак ‘Игра на дама’ (поради големия брой снимки на знака от различни обекти на Балканите ще му бъде посветен отделен постинг)
Ето и разказа на автора:
Някои ‘тракийски’ надписи:
Знаци от голямото древнобългарско светилище Белинташ:
Кьолменски надпис
Надписи от о-в Самотраки на негръци език.
Стелата от о-в Лемнос, 6 в. пр. Хр. Счита се за етруска или фригийска (и етруските, и фригите разбира се са стари балкански народи или ‘траки’) и на нея отново виждаме да се повтарят все същите палеобалкански букви, руни и знаци.
ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ:
ПЛОЧИТЕ ОТ ИЧЕРА
Преди около седмица района на сливенското село Ичера бяха намерени каменни плочи с епиграфски знаци, букви и буквени съчетания, в близост до място в планината, оформено като скален олтар.
Нека си припомним надписът, намерен в Белинташ – едно от светилищата на жреческото племе беси в Родопите, – посветено на бог Сабазий. Текстовото поле е 70 см, височината на знаците е 20 см и съдържа поредица от 14 или 15 знака, издълбани в хоризонтална скала на възраст V-IV хил. пр.Хр. Надписът е безспорно доказателство, че прототраките не са били безписмен народ и в отделни случаи са записвали послания върху скали, използвайки пиктографски знаци.
Подобен е и надписът от връх Елеза край Първомай. Там знаците са с височина от около 40 см, вероятно от края на Меднокаменната и началото на Бронзовата епоха. Според изследователят Павел Серафимов, знаците се явяват преходен вариант на така наречената Дунавска (Балканска) писменост спрямо Линеар А.
Сравнение с надписа при с. Драгойна.
Особено интересен е надписът от Драгойна, Първомайско, включващ знаци, които са традиционни за старата балканска писменост, за кирилицата и за ‘прабългарските’ руни: ‘стълбичка’ (правоъгълник, разделен на две, три или повече равни части от успоредни линии) и ‘маказ’ (два триъгълника, допрени с върховете си).
Както пише един от откривателите и изследователите на надписа при връх Елеза Йордан_13 в поста си на http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php… :
"Фактът, че дори калиграфията на знаците, които срещаме на връх Елеза и по цялата територия на България, не се е променяла радикално хилядолетия, говори за една устойчива традиция в използването им и това, че върху тях не е имало външно въздействие. Това означава само едно – от палеолита до началото на желязната епоха, те принадлежат на един единствен народ обитавал Балканите от незапомнени времена и отбелязан от данайските автори в древноста с името пеласги (по нашему беласги/болги).
Тогава естествено е, да оспорим Дионисий Милетски, който когато говори за елинската азбука, казва: „Сега буквите официално се наричат финикийски, защото бяха донесени на елините от финикийците, но простолюдието ги нарича пеласгийски, защото пеласгите първи ги адаптираха и използваха.”
Дори това не е вярно. Линеар А е предшественик на финикийските знаци и пеласгите не са имали нужда от чужда азбука, която да адаптират и използват, те са имали своя, която в средата на бронзовата епоха е въпросният ненапълно дешифриран Линеар А.
Финикийската азбука е една близкоизточна адаптация на Линеарите. И праисторическите аналози на надписът от Елеза (и другите изброени по-горе - б.р.), показват точно това. Азбуката на Балканите не е идвала от никъде. Тя е формирана тук, развивала се е тук хилядолетия и е експортирана в най-различни посоки на света, където е имало разселване на древните българи.
Не е случаен фактът, че за да прикрият “варварският характер” на Линеар А и В, данайците умишлено въвеждат за периода, в който липсва писменост на гръцки език термина “Тъмните векове“ или „Геометричната епоха“. За тях цивилизацията започва след 7 в. пр. н.е., защото според тях преди 7 век, не е имало гръцка писменост. Така, искайки да прикрият историческото неудобство, че са млада нация, окрала съседите си, за да си създаде своя собствена история и култура, всъщност свидетелстват за това, че до 7 в. пр. н.е. те са били безписмени, сиреч, ако използваме техните категории, били са “варвари”.
Това, че за данайците, всичко започва след 7 в. пр. н.е., не значи, че цивилизация, писменост, че дори и човечество преди този век не е имало. Срамното, обаче е защо съвременната ни историческа наука ползва именно данайският подход към историята на Балканите! Не е ли това тотален примитивизъм и престъпно поведение, което формира в младите поколения брутално невежество относно собствената си история и идентитет. Защото тук вече става въпрос, за умишлено, варварско заличаване на идентичността на един цял народ!
В това отношение надписът от връх Елеза е безценна находка, защото е липсващото звено, което свързва времената на неолита с бронзовата епоха, като оборва по този начин не само тезата за безписмеността, но и теорията на Гимбутас противоречаща на истината за автохтонността, т.е. коренният характер на българската народност на Балканите.
Именно, защото в него е отразен прехода, онзи мощен праисторически прилив от неолита и каменно-медната епоха към бронза, надписът от Елеза, може да бъде определен като протолинеар А, което прави неговото разчитане едновременно както много сложно, така и същевременно просто. Той носи в себе си жива и пулсираща цялата предишна писмена традиция на Балканите и същевременно всички установени характерни знаци на Линеар А, (т.е. характерните особености на писмената система през средният и късният период на бронзовата епоха)."
Надписът от връх Елеза, Първомайско.